Повелителят на сребърния лък

- Невероятни животни - каза той.

- Добри са, ако искаш скорост - каза Хеликаон. - Но не стават за война. Твърде игриви са и податливи на паника, когато мечовете задрънчат и полетят стрели. Кръстосвам ги с нашите попита. Може би темпераментът на техните жребчета ще е по-спокоен.

Те обърнаха конете и потеглиха обратно към мястото, където товарното им пони ги чакаше и пасеше спокойно. Хеликаон взе въжето му и двамата тръгнаха на югозапад.

Гершом се радваше, че отново са на път. Крепостта на Дарданос все още му напомняше света, който бе изгубил, въпреки че беше грубо жилище в сравнение с дворците у дома. А и се радваше на компанията на Златния по пътя към Троя.

- Не мисля, че онзи търговец щеше да ме предаде - каза той, докато яздеха.

- Може би не умишлено - отвърна Хеликаон. - Но хората обичат да клюкарстват. Троя е по-голяма и там няма толкова сериозен шанс да те разпознаят.

Гершом огледа безличния пейзаж. Старият генерал Павсаний бе предупредил Хеликаон, че из тези хълмове има бандити, и го бе помолил да вземе отряд войници като лична стража. Царят отказа.

- Обещах да направя тези земи безопасни - каза той. - Водачите сега ме познават. Ако видят царя си да язди през териториите им без въоръжен ескорт, ще почувстват сигурност.

Павсаний не беше убеден. Гершом също не вярваше в това.

Щом потеглиха, той се увери, че Хеликаон просто е имал нужда да се измъкне от Дарданос и капана на задълженията на властта. Но с всяка следваща миля царят ставаше все по-напрегнат. Тази нощ лагеруваха в хълмовете под няколко кипариса.

- Какво те терзае? - попита египтянинът.

Хеликаон не отвърна, а вместо това добави още дърва към малкия огън. После се вгледа в тях. Гершом не повтори въпроса и след малко царят заговори:

- Харесваше ли ти да си принц?

- Да, много… но не толкова, колкото на полубрат ми Рамзес. Той отчаяно желаеше да стане фараон, да води египетската армия в битка, да построи собствени стълбове в Храма в Луксор, да види лицето си издялано върху огромни статуи. Докато аз просто обичах да бъда глезен от красиви жени.

- Не те ли смущаваше това, че те го правят само защото са задължени?

- Защо да ме смущава? Резултатът е същият.

- Само за теб.

Гершом се изкикоти.

- Вие, морските хора, мислите твърде много. Робините в двореца бяха там за мое удоволствие. Това беше целта им. Какво значение има дали са искали да бъдат робини? Когато си гладен и решиш да убиеш овца, спираш ли, за да помислиш какво мисли тя по въпроса?

- Интересно разсъждение - отбеляза Хеликаон. - Ще помисля над него.

- Няма какво да мислиш - възрази Гершом. - То трябваше да приключи спора, не да го разпали.

- Целта на спора е да разучава проблемите, а не да ги прекратява.

- Добре. Тогава нека поспорим за причината на първо началния ти въпрос. Защо ме попита дали ми е харесвало да съм принц?

- Може би просто съм си търсил тема за разговор - отвърна Хеликаон.

- Не. Първата причина беше, за да отклониш въпросите ми за тревогите си. Втората е по-сложна, но пак свързана с тази.