Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
— Аска, виж какви чудни фигурки — каза Селуянов, който стоеше пред остъкления шкаф, където на полиците бяха наредени многобройни вазички, сувенирни чаши, статуетки и други „ценни подаръци“.
На една от полиците в дъното стояха калаени фигурки, част от които представляваха служители на ВЧК — МГБ — НКВД — МВД10, други приличаха на военни, трети Настя не успя да разпознае, но явно имаха отношение към Средновековието.
— Какво е това? — попита тя Селуянов.
— Това е колекция, която МВР е поръчало по случай своята двестагодишнина. Много съм слушал за нея, дори исках да си я купя, продаваха я в академията, но много скъпо. Направили са само няколко комплекта, три ли, четири ли, за да ги подаряват на особено скъпи гости. Интересно, дали са я подарили на Богданов, или той сам си я е купил?
— Подарена му е — обади се Василий. — Спомням си, миналата година ни разказа, че са го поканили в МВР на тържественото заседание и са му връчили колекцията в качеството му на автор на книга за Дзержински. Напъхал я е чак в дъното на полицата.
— Защо? Не уважава нашето министерство, така ли? — обиди се Коротков. — Напъхва нашите подаръци по ъглите, а?
— Е, за това вие го попитайте — неопределено каза Василий.
— Наистина, Юра, хайде да поговорим с Богданов, може вече да е в състояние да разказва. Защото времето си върви, а ние не помръдваме от началната точка. Извикай го тук, започни от колекцията, да се поотпусне. А после ще видим.
След няколко минути в кухнята дойде Глеб Борисович. Крачеше някак неуверено и постоянно потъркваше лявата страна на гърдите си, очите му бяха уплашени и Настя моментално се разкая, задето бе решила да поговори с него. Къде ти разговор в това състояние? Той трябва да полежи, при това край него да бъдат най-близките му хора, да го подкрепят. Между другото, къде са тези близки? Трупът на Глафира е бил открит в четири и половина, в пет тук вече е работела оперативната група, а сега минава девет — и никой. Дори нито едно телефонно обаждане. Нима Богданов е толкова самотен?
Селуянов с вид на познавач го заразпитва за колекцията. Глеб Борисович се поуспокои, явно се страхуваше, че отново ще започнат за трупа — как е лежал, в каква поза, пък кой какво казал…
— Знаете ли, аз не се интересувам от тези неща, никога не съм колекционирал войничета, но нали не е хубаво подарък да се изхвърля. Казаха ми, че това били представители на правоохранителните органи едва ли не от времената на Иван Грозни. Дори ми дадоха описание. Трябва да е някъде тук в чекмеджето.
Богданов започна да издърпва чекмеджетата на кухненските шкафове и наистина откри описанието сред тетрадките, в които Глафира Митрофановна си бе записвала рецепти. Селуянов отвори витрината и с пламнали очи заразглежда фигурките, като четеше и описанието.
— Представител на охраната на личния влак на Троцки. — Той измъкна фигурка на червеноармеец, стегнат от главата до петите в кожа цвят бордо. — Направо да откачиш. А това е от времето на Иван Грозни. Какъв кошмар е било, а! Погледни само. Представяш ли си как е изтезавал заловените разбойници?
Той подаде на Настя калаено човече със страховито брадато лице и вериги в ръцете. Да, никой не би искал да попадне в лапите на такъв.
— Ринда. Ринда, ринда, ринда — успокояващо замърка Селуянов, — най-близък и постоянен телохранител на царя през шестнайсети век, а по време на поход — оръженосец и ескорт. Каква дума, а! Не знам защо винаги съм си мислил, че ринда е корабна камбана, а то било човек… Глеб Борисович, а кой от тези е ринда?
— Не знам, не съм се интересувал. Там на поставките има номера, които отговарят на номера в описанието, можете да погледнете.
Селуянов започна да вади поред фигурките и да поглежда дъното на всяка поставка.
— Коля, хайде стига — намръщи се Коротков, — давай да вършим работа.
— Е, ама на мен ми е интересно! Може ли, Глеб Борисович?
— Правете каквото искате — уморено махна с ръка Богданов.
В описанието „ринда“ беше номер едно. След известно време Селуянов озадачено заяви, че фигурката я няма.
— Николай, стига детинщини — започна да се ядосва и Настя.
— Ами вие работете, работете — отвърна Коля, сякаш нищо не се е случило. — Вие си гледайте вашата работа, аз — моята. Не ви преча. И изобщо не съм с вас, това не е моят район.
10
ВЧК — Всероссийская чрезвычайная комиссия (за борба с контрареволюцията и саботажа) (1917-1922 г.); МГБ — Министерство государственной безопасности (февруари-юли 1941 и 1943-1953 г.), НКВД — Народный комиссариат внутренних дел (1934-1954 г.), МВД — Министерство внутренних дел. — Б. пр.