Няма връщане назад

Тя погледна с омраза безбройните листчета, картончета и схеми, с които бе отрупано бюрото й. Такава огромна работа — и всичко нахалост. Единайсет и половина вечерта е, отдавна й е време да си е вкъщи, а тя като глупачка седи над тези листчета и търси ли, търси нещо, но незнайно какво.

Тя заряза добрия тон, набра номера на Андрей Чеботаев. Ако спи, толкова по-зле за него.

— Андрюша, сигурен ли си, че си събрал всичко възможно за Сафронов?

— Господи, Настя… Какво още искаш от мен, а? Кръвчицата ми изпи! Аз дори научих, че в пионерския лагер Сафронов три години поред е ставал шампион на скок на дължина. А на теб и това не ти е достатъчно. Какво сега, да проучвам каква марка памперси му е купувала майка му, когато още се е напикавал?

Кой знае защо, именно тези памперси я накараха да избухне.

— А знаеш ли защо ти смуча кръвта? — закрещя тя в слушалката. — Защото ти и твоите колеги на първоначалния етап сте се държали като пълни идиоти, като глупаци! Сафронов е гледал как работите и е разбирал, че няма да има полза от вас! Затова се е обадил на приятелчетата си в министерството да поемат случая! Ако не се е съмнявал във вашата добросъвестност и компетентност, не би се обадил никъде и ти сега нямаше дори да се сещаш за мен! Разбра ли, кретен такъв?

Тя чуваше гласа си сякаш отстрани и се ужасяваше: нима тя, Настя Каменская, можеше да се държи по махленски? Какво й става? Какво право има да крещи на Андрей? Да, и той, и другите детективи, и малкият следовател Герасимчук, и експертите — всички са действали не както трябва, Настя си го изясни и сега е сигурна за тези неща, но нали това не означава, че може да им крещи почти месец по-късно. Изобщо не бива да се държи такъв тон — никога, на никого и за каквото и да било. Обикновено за такова тежко престъпление — като убийство — накрак отива някой от началниците, но Сафронов е извикал милицията около осем часа сутринта в неделя, а всеки милиционер знае каква е дежурната група след денонощието срещу събота. Пиещите запразняват от петък вечер, в събота продължават и си оправят махмурлука, всичко това е съпроводено от сбивания, скандали и търсене на зазяпали се минувачи, от които може да се заеме недостигащата за пълно алкохолно удовлетворение сума. В неделя, малко преди края на веселото дежурство, всички членове на групата са били напълно скапани, вече две не са виждали, а оставащите до края на смяната няколко часа не са обещавали никакво напрежение, защото в неделя сутрин всички спят — и пиещите, и непиещите, и престъпниците, и техните жертви. Били са уморени и отпуснати, мечтаели са да се приберат, да хапнат, да се изкъпят и да се проснат да спят. И не щеш ли — труп. И началникът не е отишъл с тях, защото повече от останалите е жадувал за почивка и е започнал да осъществява замисленото още от шест часа сутринта. До шест е носел бремето на ръководството в компанията на пристигнал от друг град приятел, с когото не се е виждал от няколко години, така че е ясно, че не е издържал до края на смяната.