Без свидетели [bg]

– Къде, по дяволите, е тя?

– Не дойде.

– Намерете я. Намерете я, мамка му.

– Не успяхме да я открием, мистър Хаузър. Опитахме всичко. – Седнах на студената бетонна пейка и въздъхнах от облекчение. – Все едно никога не е съществувала – добави помощник-шерифът.

Хаузър се втурна към залата. Помощник-шерифът слезе надолу с асансьора, а аз останах сам в безлюдния коридор. Сложих ръце на тила си, погледнах нагоре и усетих, че отново дишам нормално. В другия край на коридора някой отвори вратата на женската тоалетна. Оттам излезе Джоана Барнс. Скочих, опитвайки се да преценя дали Хаузър може да осъди Миранда само въз основа на нейните показания.

– Дъглас! – възкликна радостно Джоана.

Беше с дълга пола, високи ботуши до коленете и копринена блуза с широки ръкави. Нямаше шал. Тръгна към мен сякаш за да ме прегърне. В този миг вратите на асансьора се разтвориха отново и Джоана Барнс замръзна на място. Когато зърнах Рита, инстинктивно присвих очи и в съзнанието ми отекна гласът на Франк Менендес: „Тя ще се върне… Рита ще се върне, а с нея и другата алчна кучка.“ Отворих очи. Тя стоеше на прага на асансьора както последния път, когато я бях видял в клуб „Аризона“. Беше облечена със синята рокля. Носеше същите обувки. Косата ѝ бе сресана така, както Морган я бе посъветвал. Но после забелязах нещо ново. Около врата си Рита бе увила шала на Джоана Барнс. Ококорих очи. Франк Менендес се оказа прав. Всичко беше истина.

Рита и Джоана се спогледаха. После си кимнаха приятелски като хора, които са се виждали преди, но не са се запознавали официално. Държаха се хладно и дистанцирано. Тогава обаче Джоана забеляза шала и дистанцията се стопи. Тя несъзнателно тръгна към Рита. За миг предположих, че ще дръпне скъпата коприна от врата ѝ. Но тя спря и ме погледна, опитвайки се да разгадае какво знам. Премигна няколко пъти. Аз издух с език бузата си. После кимнах бавно, усмихнах се и ѝ намигнах. Джоана Барнс пъхна ръцете си между затварящите се врати на асансьора, разтвори ги и изчезна, без да се сбогува.