Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Без свидетели [bg]
Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Без свидетели [bg]

Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:

Финикс, Аризона, 1973 г. Красива жена с револвер в ръка и дванайсетгодишната и дъщеря влизат в къщата. Чуват се изстрели. Жената и момичето излизат. На пода остава да лежи застреляният съпруг. Делото изглежда с предизвестен край. Полицаите, прокурорът и медиите са убедени, че жената е виновна. Единствената свидетелка – дъщерята – е в кататонен ступор и не може да даде показания. Но бащата на убития, един от най-богатите фермери в Аризона, наема Дан Морган, най-добрия адвокат във Финикс, да я защитава. Когато адвокатът Морган, превърнал се в легенда за колегите си, поеме някой случай, той е уверен, че ще спечели, независимо от рисковете. Но тук за Морган и младия му помощник Дъг Маккензи няма лесни отговори, само трупащи се една след друга загадки. А вечният въпрос за вината и справедливостта придобива нов смисъл. „БЕЗ СВИДЕТЕЛИ“ е литературният дебют на известния адвокат Гордън Кембъл, участвал лично в изготвянето на прочутото решение по делото „Миранда“, цитирано при всеки арест в САЩ днес. Този невероятен съдебен трилър съчетава успешно напрежението и задъхаността на съдебното преследване на „Невинен до доказване на противното“ и властовите амбиции и политическите борби на „Цялото кралско войнство“. А по емоционална сила и разтърсващ ефект може успешно да съперничи на „Време да убиваш“ на Джон Гришам. Вече не пишат такива книги, за съжаление. Какъв прекрасен, голям, истински роман. Толкова човешки и така добре написан. Просто се чете на един дъх. Джеймс Патерсън
1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 156
Перейти на страницу:

Но нещата не се развиха по този начин. И то само защото Дан Морган не бе поискал да прозре истината. Стига, Дъглас! Всичко стана заради теб – ти беше прекалено страхлив, за да я предизвикаш в съдебната зала. Вместо това го направи в коридора и тя отиде в мъжката тоалетна. И успя да не се издаде пред заседателите. Погледнах към Миранда и Морган. Точно там, на стола в съдебната зала, разбрах какво означава да умираш от срам.

– Накарайте го да прочете и моя кръстосан разпит. – Морган бе скочил на крака.

– Ваша светлост, по време на моя кръстосания разпит не бяха представени съществени доказателства.

– Имаме правото да го чуем, ваша светлост.

– Доколкото си спомням, мистър Морган, вие заявихте, че кръстосаният разпит на мистър Хаузър няма никаква стойност.

– Искам да го прочете!

Съдията изпълни желанието на Морган и с извинителен тон нареди на Хаузър да го прочете. Той го послуша и леко се изчерви.

Когато дойде ред на показанията на Джоана Барнс, Хаузър повика друга актриса – пълна жена, която приличаше повече на една от телефонните операторки, отколкото на истинската свидетелка. Преди да се усетя, те приключиха и Джоана Барнс успя от разстояние да направи онова, за което така и не бе събрала смелост.

– От името на щата Аризона обвинението няма повече въпроси, ваша светлост.

– Можете да призовете първия си свидетел, мистър Морган.

За Морган това беше единственият свидетел.

– Призовавам подсъдимата, ваша светлост.

Миранда Едингтън, облечена със синя памучна рокля, се отправи свенливо към свидетелското място и оттам разказа историята, която бях чул толкова пъти. Тя сподели със заседателите какво се бе случило, а те гледаха в нея и като че ли я слушаха, но очите им често се спираха върху мъжа, който задаваше въпросите, при което лицата им ставаха строги. Показанията не отнеха много време и когато Морган обяви, че няма повече въпроси, съдията освободи заседателите до следващата сутрин, когато трябваше да изслушат заключителните речи на двете страни.

Всичко свърши. Оставаше ми единствено да изчакам до сутринта и да изслушам речта на Морган. Спомням си как, докато вървяхме с него по Първо Авеню, ми мина през ума, че ако не друго, то Миранда поне разполагаше с най-добрия съдия за заключителната реч. Мисълта обаче се изпари бързо, тъй като в съзнанието ми отново изплуваха каменните лица на заседателите, които гледаха как Морган разпитва клиентката си толкова гладко и професионално. Помислих, че ще ми прилошее за втори път този ден. Докато вървяхме, забелязах, че Морган е пребледнял. Зачудих се дали не се е досетил, че съм сторил нещо, за да прогоня Рита, че именно аз бях човекът, който го бе поставил в тази ситуация. Той почти не бе продумал от обяд и това ме притесняваше. Продължихме към Луърс Билдинг и когато я наближихме, той заговори:

– Дъг.

Извърнах се рязко.

– Мислиш ли, че Върховният съд би отменил присъда, основана на онези преписи?

Въздъхнах.

– Не знам – отвърнах. – Но мога да проуча.

– По-добре започни веднага – каза той тъжно. – Нямаме никакъв шанс пред съдебните заседатели.

Отначало исках да се прибера и да си легна, защото не бях мигнал предишната нощ. Но после осъзнах, че няма да мога да заспя. Затова, след като разбрах, че Морган е изчезнал от офиса, се отправих сам към „Дюрантс“. Смятах да си поръчам едно питие, да вечерям и да си отида вкъщи. Първият бърбън обаче ми се услади толкова, че изпих още два. Спомних си за последния път, в който седях на същия бар, и там случайно се появи Ан Хейстингс. Позволих си да помечтая, че тя ще дойде и тази вечер. Разбира се, това не се случи, и аз бях принуден да изпия уискито сам, чувствайки как алкохолът постепенно притъпява сетивата ми. Помислих, че най-големите ми страхове са станали действителност. Рита Едингтън се бе върнала и по законите на някаква велика ирония ни бе унищожила. После си спомних как Миранда трепереше, докато гледаше майка си на свидетелското място.

Върнах се назад към дълбокото прозрение, което ме бе осенило на святото за мен игрище в голф клуб „Олимпик“. Тогава бях стигнал до извода, че е недостойно за един почтен адвокат да защитава човек, ако знае, че той е виновен. Що за фалшив морал?! Дори не бях формулирал правилно въпроса, какво остава за самия отговор. Въпросът не е дали един адвокат може да живее с чиста съвест, ако защитава човек, за когото знае, че е виновен. Въпросът е как успява да заспи нощем, ако знае, че клиентът му е невинен.

1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)