Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Няма да бъде красиво, ако не е правилно!

— Уверявам ви, че ще бъде, господин Коломбо!

Господин Коломбо сви вежди, но нямаше никакво основание да не задоволи клиентката си. След като подреди камъните, той започна да ги замазва. Запълваше фугите с цимент и после с въздишка на съжаление ги издълбаваше.

Работата напредваше бавно. Зидарят беше предупредил, че няма да може да свърши по-рано от следващата седмица. Невъзможно беше при тия условия навесът да бъде завършен до тридесет и първи юли. Всъщност тази дата не беше толкова фатална. Но Даниел и Франсоаз бяха решили да прекарат отпуската си през август. Значи естествено беше да ги очаква в началото на идния месец. Имала е щастие, мислеше си тя, че дядо Оандър най-сетне бе склонил да й отстъпи това парче овощна градина срещу парцела, колко хитрини и колко формалности, за да стигне дотук! Сега, когато междинната стена беше срината, тя имаше два пъти повече простор пред себе си. В дъното на разширената градина навесът ще придаде нотка на селска интимност. Разбира се, скелетът ще бъде от стари греди, а покривът от стари местни керемиди. Беше закупила вече от един предприемач всички необходими материали от някаква разрушена сграда. С навеса животът в къщата ще бъде преобразен. Дано да бъде хубаво времето през август! От няколко години насам климатът стана толкова непостоянен! Дано не вали!… Няма, няма… Плажът на Довил беше на две крачки. Важното е морето — за младите! Ще прекарват по-голямата част от деня край водата и ще се прибират с вълчи апетит. Тя си представяше как тази весела група обядва вън, под сянката на един покрив с нежни цветове на печена земя и мъх. Без да си въобразява, че те не са идвали често в Тюке, защото е нямало навес, тя беше убедена, че сега, след като го построи, те с по-голямо удоволствие ще идват при нея. Двамата, и той, и тя, имаха толкова голяма нужда да променят мислите си, да се почувствуват в нежна семейна атмосфера! Една година от драмата, а те едва бяха започнали да изплуват от развалините. Двадесет пъти Мадлен бе хвърчала до Париж, за да ги утешава, за да ги съветва. Даниел й пишеше в последното си писмо, че тя не трябва да се тревожи за тях, че те най-сетне са започнали „втори живот“. Тя хареса този мъжествен израз, излязъл изпод перото на племенника й.

Като си припомняше за събитията през миналата година, тя не можеше да се примири, че главната причина за това страшно разлагане е Карол. Тази жена бе пресметлива и студена. Очевидно тя бе поискала делба след смъртта на Филип. По нейно искане всичко бе продадено — адвокатската кантора, апартаментът, къщата в Бромей, мебелите — и полученото беше разделено наполовина между нея и децата. Истинска катастрофа! Мадлен никога не би повярвала, че след изплащане на задълженията по наследството ще остане толкова малко за всеки. И днес още тя бе убедена, че има някаква измама, че Карол и нейният пълномощник са фалшифицирали сметките. С получените пари Карол си купила апартамент в Монте Карло и се беше оттеглила там. Навярно само привидно. Този тип жени мъчно се отказват да слязат от сцената.