Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

Влезе Никола̀ полуусмихнат, полусмутен, приближи се до нея и й поднесе бузата си. Тя не помръдна, вдървена и с втренчен поглед.

— Няма ли да ме целунеш? — каза той.

— Не.

— Сърдиш се?

Тя не отговори, зарадвана от реванша и развръзката.

— О, добре — подзе той. — Ти не си виновна, но и аз не съм… Яденето все пак има значение… Значи, ето как реших: този фотороман ще бъде последният, обещавам ти… Само че, ако след това изпусна телевизионната поредица, какво ще стане с мен?

— Няма да я изпуснеш — каза Франсоаз. — Или пък ще намериш нещо друго.

И тя лепна една целувка по бузата му. Двамата се върнаха в кухнята, където ги чакаше цялата тайфа. Личеше си, че са сключили мир помежду си, и затова никой не им зададе въпроси.

— Какво има за ядене тази вечер? — попита Даниел.

— Макарони — каза Дани.

— А след това?

— Е… Както обикновено, маслено сирене…

— Само това ли? — каза Никола̀.

— Ах, какви сте! — извика Дани. — Питате ли се как успявам да ви храня всички с този мизерен бюджет! Главата си блъскам! А отгоре на това не сте доволни!…

— Почакайте! — каза Никола̀, озарен изведнъж. — Ще ви сготвя болонски спагети по моя рецепта. Трябват ми наденички, настъргано швейцарско сирене, гъст доматен сок…

— Нямам нищо такова! — простена Дани.

— Ще сляза да взема! — каза Никола̀, като тупна с ръка задния си джоб, за да покаже, че има с какво да плати това угощение.

Даниел излезе с него.

Върнаха се скоро, като носеха малки пакетчета, които разтвориха върху кухненската маса. Момичетата, заинтересовани и скептични, ги заобиколиха. Кристин, оставена да лежи в съседната стая, си бърбореше сама. Запретнал ръкави, разкопчал яката си, с кърпа вместо престилка на кръста, Никола̀ важно нареждаше:

— Дай ми черния пипер, Дани.

— Ти вече сложи доста — каза Франсоаз.

— Никаква критика, преди да опитате! Или ще напуснете кухнята!

И с рязък жест Никола̀ изсипа пиперницата над съда, в който приготвяше соса.

— На твое място яз бих сложил и дафинови листа! — каза Даниел.

— Чудесна идея! И чесън!

— Не! Без чесън! — възрази Дани.

Никола̀ потопи пръста си в соса, облиза го, намигна и каза:

— Великолепно! Но пари!

— Виждаш ли, много е люто! — каза Дани.

— Не! Не!

— Предупреждавам ви, че има само половин бутилка вино! — съобщи Франсоаз, която бе започнала да слага масата.

— Виното ще бъде само за мъжете! — извика Даниел.

— Да не превариш макароните, ей, Никола̀! — каза умолително Алисия.

Викове се носеха около Франсоаз. Някой се изсмя близо до нея. Кухненска миризма изпълни въздуха.