Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 163
Перейти на страницу:

Василий беше влизал в достатъчно изоставени къщи, в достатъчно гадни квартали, за да налети без да помисли на свлеклия се до стената мъж. Огледа от долното стъпало, докато очите му се приспособят към тъмното. В мазето нямаше нищо особено, освен двете парчета срязани медни тръби, лежащи на пода.

Вдясно от стълбището беше основата на комина, свързан с пещта, която изхвърляше дима през него. Видя четири пръста, свити около хоросановата мазилка в по-далечния ъгъл на комина.

Някой се беше присвил там. Криеше се и го дебнеше.

Беше се обърнал, за да се върне по стъпалата и да извика полиция, когато видя как светлината при завоя на стълбището изчезна. Вратата беше затворена. От някой друг горе на стъпалата.

Първият му подтик бе да побегне и той направи точно това. Втурна се назад от стълбището и право към комина, зад който се криеше онзи с мръсната ръка. С нападателен вик замахна с металния прът по кокалчетата на пръстите и натроши костта в мазилката.

Без да обръща внимание на болката, нападателят бързо се изправи пред него. От наркотиците е, помисли си Василий. Оказа се момиче, не повече от петнайсетгодишно, цялото оцапано с кръв по гърдите и около устата. Всичко това Василий видя в един замъглен миг, докато тя се хвърляше срещу него с невероятна бързина и още по-невероятна сила. Блъсна го здраво в отсрещната стена, въпреки че беше наполовина по-ниска от него. Издаде някакъв животински хрип, а когато отвори устата си, от нея се разгъна шантаво дълъг език. Обутият в ботуш крак на Василий мигновено я изрита нагоре, блъсна я в гърдите и я събори на пода.

Чу слизащи по стъпалата стъпки и осъзна, че няма да може да спечели боя в тъмното. Вдигна металния прът към запушения прозорец, закачи натиканите там парцали, изви и ги дръпна надолу. Паднаха като отпушен бент, с порой от светлина вместо вода.

Обърна се в мига, в който очите ѝ се разшириха от ужас. Лежеше изцяло в правоъгълника от слънчева светлина. От тялото ѝ изригна нещо подобно на вой в предсмъртна агония, след което изведнъж се смъкна, смачкано и димящо. Беше точно както си представяше, че ядрената радиация ще действа над хора — изпича ги и ги разпада едновременно.

Всичко стана почти мигновено. Момичето — или каквото беше там — остана да лежи изсъхнало върху мръсния под на мазето.

Василий зяпна. „Ужас“ дори не беше точната дума. Забрави напълно за слизащия по стъпалата, докато непознатият не нададе стон, реагирайки на светлината. Мъжът заотстъпва назад, препъна се в тялото на уредника, възвърна си равновесието и тръгна към стълбището.

Василий се съвзе навреме и притича под стълбището. Замушка с металната пръчка между дъските, спъна го и накара да се изтъркаля на пода. Заобиколи с вдигнатия прът, докато мъжът се изправяше на крака. Кафявата му преди кожа бе покрита с болнави жълтеникави петна. Устата му се отвори и Василий този път видя, че подаващото се от нея не беше език, а нещо много по-лошо.

Удари го през устата с арматурното желязо. Ударът завъртя мъжа и го смъкна на колене. Василий се пресегна и го спипа за тила, както щеше да спипа съскаща змия или побеснял плъх, задържайки онази уста по-далече от себе си. Погледна през рамо към светлия правоъгълник, в който се вихреше прахта от разпадналото се момиче. Усети как типът пред него се напъва и се мъчи да се изтръгне. Замахна още веднъж с пръта по коленете на съществото и го затика напред към светлината.

Полуделият от страх Василий Фет осъзна, че иска да го види отново. Убийствения номер на светлината. С ботуша в кръста на другия го изрита с все сила в слънцето… и видя как мъжът изведнъж се прекърши и рухна, разкъсан от изгарящите лъчи, а после се разпадна на прах и пара.

Саут Озон парк, Куинс

Лимузината на Елдрич Палмър спря пред склад в един буренясал индустриален парк, недалече от стария хиподрум „Акведукта“. Палмър пътуваше в скромен кортеж, след колата му се движеше втора празна лимузина в случай, че неговата се развали, а след нея трето возило — приспособен черен минибус, който всъщност представляваше частна санитарна кола, оборудвана с машината му за диализа.

Отстрани на склада се отвори врата, за да пропусне колите и се затвори зад тях. За да го поздравят го чакаха четирима членове на „Общество Стоунхарт“, малка група от могъщия му международен инвеститорски конгломерат, Стоунхарт груп.

Г-н Фицуилям отвори вратата на Палмър и той излезе пред изпълнените им с благоговение погледи. Аудиенцията с Председателя бе рядка привилегия.

1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)