Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
— Не е затъмнението — каза Еф.
— Мисля, че го разбирам. Мисля, че трябва да дойдете тук. Защото имам нещо, което трябва да видите.
Еф имаше две спирания по пътя. Едното трябваше да го направи сам, а другото — с Нора и Сетракян.
Акредитивите от ЦКБ го пропуснаха през първия охранителен пункт в сградата на Стоунхарт, но не и през втория на седемдесет и седмия етаж, където бе необходима смяна на асансьора за достъп до последните десет етажа на небостъргача.
Пред масивното месингово лого „Стоунхарт груп“, набито в ониксовата врата, стояха двама огромни бодигардове. Зад тях хамали в работни комбинезони прекосиха фоайето, подкарали натоварени на колички големи части от медицинско оборудване.
Еф попита може ли да се види с Елдрич Палмър.
По-едрият от двамата бодигардове почти се усмихна. Кобурът под мишницата видимо се беше издул под сакото на костюма му.
— Г-н Палмър не приема посетители без уговорена среща.
Еф разпозна една от разглобените и натоварени на колички машини. Беше диализатор „Фресениус“. Доста скъпо болнично оборудване.
— Опаковаме, а? Местим къщата. Махаме се от Ню Йорк, докато още можем? Но на г-н Палмър няма ли да му трябва изкуствения бъбрек?
Бодигардовете не отговориха. Дори не се обърнаха.
Тогава Еф разбра. Или поне си помисли, че е разбрал.
Срещнаха се отново пред жилището на Джим и Силвия, висок блок в Горен Ийстсайд.
— Палмър докара Господаря в Америка — каза Сетракян. — Готов е да рискува всичко, дори бъдещото на човешката раса, за да постигне целите си.
— А те са? — попита го Нора.
— Убеден съм, че Елдрич Палмър възнамерява да живее вечно.
— Не и ако ние можем да направим нещо по въпроса — каза Еф.
— Аплодирам решимостта ви. Но с това богатство и влияние старият ми познайник разполага с всички предимства. Това е неговият ендшпил, както разбирате. Никакво връщане назад няма за него. Ще направи всичко необходимо, за да постигне целта си.
Еф не можеше да си позволи да мисли мащабно — иначе можеше да открие, че битката е изгубена. Съсредоточи се над текущата задача.
— Какво открихте?
— Краткото ми посещение в Нюйоркския исторически музей бе възнаградено. Въпросният имот е бил напълно пресъграден от контрабандист, натрупал състояние по време на Сухия режим. Влизали са многократно в дома му, но никога не са прибирали повече от половинка нелегален алкохол. Заради мрежа от тунели и подземни цехове за дестилиране, както е казано. Някои от тези тунели по-късно са разширени, за да поемат линиите на метрото.
Еф погледна към Нора.
— А ти?
— Същото. Както и че Боливар е закупил имота, главно защото е бил леговище на стар контрабандист, а и понеже за предишния собственик се знае, че е бил сатанист, който устройвал черни меси на олтара на покрива към средата на Двайсети век. През последната година Боливар е обновявал тази сграда и я е съединил със съседната, за да изгради най-голямата лична резиденция в Ню Йорк.
— Добре. Къде ходи, в библиотеката ли?
— Не. — Подаде му разпечатка със снимки на оригиналния интериор на къщата и сегашни снимки на Боливар със сценичен грим. — Списание „Пийпъл“ онлайн. Взех си лаптопа в един „Старбъкс“.
Пуснаха ги и се качиха до малкото жилище на Джим и Силвия на деветия етаж. Силвия се показа на вратата в дълга надиплена рокля, подходяща за популярна вестникарска астроложка, с прибрана назад с широка лента коса. Изненада се от това, че вижда Нора, още повече се шокира, щом видя и Еф.
— Какво правите…?
Еф влезе.
— Силвия, имаме няколко много важни въпроса и съвсем малко време. Какво знаеш за Джим и Стоунхарт груп?
Силвия сложи ръка на гърдите си все едно, че не разбира.
— За кой?
Еф зърна бюро в ъгъла с дремеща кафява котка върху затворен лаптоп. Отиде там и заотваря чекмеджета.
— Нещо против да прегледаме нещата му?
— Не, ако смяташ, че ще помогне. Давай.
Сетракян се задържа при вратата, докато Еф и Нора претърсваха съдържанието на бюрото. Силвия явно се разтрепери от присъствието на стареца.
— Някой да желае нещо? Питие?
— Не — отвърна с бърза усмивка Нора и продължи с претърсването.
— Ей сега се връщам. — Силвия тръгна към кухнята.
Еф се отдръпна объркан от затрупаното с папки бюро. Дори не знаеше какво да търси. Джим е работил за Палмър? От колко време? И какъв е бил мотивът на Джим впрочем? Пари? Възможно ли беше да се е обърнал така срещу тях?