Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 163
Перейти на страницу:

Нора държеше ключа. Погледна да види дали някой друг го иска, след което сама пристъпи към веригата, пъхна ключа в катинара и плахо го завъртя. Ключалката изщрака и веригата се освободи.

Вътре — тишина. Нора повдигна катинара от халките, Сетракян и Еф стояха готови зад нея — старият мъж вадеше сребърната сабя от дървената ѝ ножница. Тя започна да развива веригата. Промушваше я през дървените дръжки… очакваше всеки момент вратите с трясък да се разтворят…

Но нищо не се случи. Нора издърпа последната намотка и отстъпи назад. Двамата с Еф включила ултравиолетовите лампи. Старецът беше преградил вратите с насоченото напред оръжие, тъй че Еф вдиша за кураж, пресегна се за дръжките и отвори.

Вътре беше тъмно. Единственото прозорче беше затулено с нещо, а отварящите се навън врати блокираха повечето светлина, която идваше от верандата на къщата.

Изтекоха няколко бездиханни мига, докато различат очертанията на нещо, присвито в тъмното.

Сетракян пристъпи напред и се спря на две крачки от отворената врата. Като че ли показваше сребърното си оръжие на обитателя на сайванта.

Съществото нападна. Връхлетя с бяг към Сетракян, скочи към него и старият мъж бе готов със сабята си… но тогава веригата на нашийника се изпъна и рязко дръпна съществото назад.

Сега го видяха. Видяха лицето му. Хилеше се и венците му бяха толкова бели, че в началото им се стори, че оголените зъби продължават чак догоре и в челюстта. Устните му бяха побелели от жажда, а онова, което бе останало от косата му, бе побеляло при корените. Стоеше присвито на четири крака върху ложе от пръст, със здраво стегнат метален нашийник около врата, впит в плътта му.

— Това ли е мъжът от самолета? — каза Сетракян, без да откъсва очи от него.

Еф се взря. Това същество беше като демон, погълнал мъжа на име Ансел Барбур и наполовина приел формата му.

— Беше той.

— Някой го е хванал — каза Нора. — Оковал го е тук. И го е заключил.

— Не — промълви Сетракян. — Сам се е оковал.

Тогава Еф разбра как са били пощадени жена му и децата му.

— Стойте назад — предупреди професорът.

И точно в този момент вампирът отвори устата си, нападна и жилото изплющя към Сетракян. Старият мъж не трепна, след като вампирът не можеше да го достигне въпреки дългото му толкова стъпки жило. Гнусният израстък се прибра безсилно назад, провисна над брадичката на изчадието и се загърчи около отворената уста като сляпо розово пипало на някакво излязло от морските дълбини създание.

— Иисусе Боже… — промълви Еф.

Вампирът Барбур побесня. Надигна се на задницата си и засъска към тях. Невероятната гледка стъписа Еф и той си спомни за камерата на Зак в джоба си, подаде лампата си на Нора и извади рекордера.

— Какво правиш? — попита Нора.

Заопипва за бутона за включване и хвана съществото в обектива. После с другата си ръка дръпна предпазителя на пистолета и го насочи към звяра.

Туфф-щрак. Туфф-щрак. Туфф-щрак.

Еф изстреля три сребърни игли от пистолета за гвоздеи и инструментът с дългата цев заблъска в рамото му при отката. Парчетата метал се забиха в тялото на вампира, нажежиха се в болния мускул и изтръгнаха хриплив болезнен вой, който го накара да се огъне напред.

Еф продължи да снима.

— Стига — каза Сетракян. — Нека проявим милост.

Вратът на звяра се изду, когато той се напъна от болката. Сетракян повтори рефрена си за меча, кънтящ на сребро… след което посече отдясно през вампирския врат. Тялото рухна, ръцете и краката затрепериха. Главата се изтъркаля и спря, очите примигаха няколко пъти, жилото се загърчи като посечена змия и след това замря. Бяла течност избликна от ствола на врата и смътно задимя в хладния нощен въздух. Капилярните червеи се плъзнаха в пръстта като плъхове, бягащи от потъващ кораб в търсене на нов съд.

Нора задържа вика, надигащ се от гърлото ѝ, с ръка на отворената си уста.

Еф зяпна в погнуса, забравил да гледа през визьора.

Сетракян отстъпи назад, насочил върха на сабята надолу. Белите пръски задимяха по сребърното острие и закапаха на тревата.

— Там отзад. Под стената.

Еф видя дупката, изровена под задната стена на сайванта.

— Още нещо имаше тук с него — каза старецът. — Нещо изпълзя навън. Измъкна се.

От двете страни на улицата се нижеха къщи. Можеше да е всеки от обитателите им.

— Но никаква следа от Господаря.

Сетракян поклати глава.

— Не е тук. Може би е следващият.

Еф погледна навътре в сайванта, мъчейки се да открои кръвните червеи на светлината на лампите в ръцете на Нора.

1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)