Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 163
Перейти на страницу:

Наркомани. Страхът го жегна като си помисли, че те можеше да са уболи пазача с мръсна спринцовка. Извади портфейла си и го хвърли към единия. Хлапето не посегна да го хване, портфейлът го плесна в корема и падна на пода.

Мат заотстъпва в паника към вратата на магазина, докато двамата се приближаваха.

Вестри стрийт, Трайбека

Еф удари спирачка на улицата срещу жилището на Боливар, две свързани градски къщи с триетажно строително скеле пред фасадата. Отидоха до вратата и откриха, че е закована. Не набързо и не временно, а покрита с дебели дъски, завинтени за рамката. Беше запечатана.

Еф погледна нагоре по фасадата и към нощното небе над скелето.

— Какво е това криене?

Стъпи на скелето, готов да се качи, но ръката на Сетракян го спря.

Имаше свидетели. На тротоара пред съседната сграда. Стояха и ги наблюдаваха в тъмното.

Еф тръгна към тях. Намери сребърното огледало в джоба на якето си и докопа един от тях, за да провери отражението. Никакво треперене. Хлапето, не повече от петнайсетгодишно, с готическата тъмна боя покрай очите и черно по устните, се издърпа от хватката му.

Сетракян погледна и другите с огледалото. Никой от тях не беше превърнат.

— Фенове — подхвърли Нора. — Бдение.

— Разкарайте се оттук — изръмжа им Еф. Но бяха нюйоркски хлапета, знаеха, че не са длъжни да го правят.

Сетракян погледна нагоре към сградата на Боливар. Предните прозорци бяха тъмни, но в нощта не можеше да прецени дали са затъмнени или са само в процес на ремонт.

— Да се качим по това скеле — предложи Еф. — Влизаме през някой прозорец.

Сетракян поклати глава.

— Няма начин да влезем, без да извикат полиция и да те отведат. Не забравяй, че си издирван.

Старият мъж се подпря на бастуна и погледна отново нагоре към тъмната сграда, преди да се отдръпне.

— Не. Нямаме друг избор, освен да изчакаме. Да научим нещо повече за тази сграда и за собственика ѝ. Като начало, може да ни помогне да разберем в какво се въвличаме.

Дневна светлина

Бушвик, Бруклин

Първото спиране на Василий Фет на следващата сутрин беше пред една къща в Бушвик, недалече от квартала, в който бе отраснал. Обажданията за оглед напоследък постъпваха отвсякъде, обичайното дву-триседмично чакане на ред почти се бе удвоило. Василий все още довършваше графика си от миналия месец и бе обещал на този човек, че днес ще се отбие при него.

Спря зад един сребрист „Сейбъл“ и извади екипировката си от задницата на пикапа, дългия метален прът и фокусническата си количка с капани и отрови. Първото нещо, което забеляза, бе водната вадичка, течаща по пътеката между двете неизмазани къщи. Чист муден поток като от спукана водопроводна тръба. Не толкова вкусно като мътнокафявата канална вода, но предостатъчно, за да напои цяла колония плъхове.

Един прозорец на мазе беше счупен и запушен с парцали и стари кърпи. Можеше да е просто авария или дело на „нощни водопроводчици“ — нова порода крадци на мед, които свиваха тръби, за да ги продават на скрап.

Сега двете къщи бяха собственост на банката, благодарение на лошите ипотеки, които бяха ударили финансово собствениците им, загубили имотите си за просрочване. Василий имаше среща с мениджъра на имотите. Вратата на първата къща се оказа отключена. Той почука и извика за поздрав. Надникна в първата стая преди стълбището и огледа первазите на дюшемето за урина и изпражнения. От един прозорец висеше счупена полусмъкната щора и хвърляше коса сянка по изкорубения дървен под. Но мениджърът го нямаше.

Василий беше твърде закъсал с времето, за да остане да чака тук. Освен натоварения график с поръчки не бе успял да поспи като хората предната нощ, а искаше и да се върне тази сутрин до строежа при Световния търговски център, за да поговори с някой от отговорниците. На перилото над третото стъпало на стълбището намери метален клипборд с лепнати визитки на него. Името на фирмата на картичките съвпадаше с поръчката му.

— Хей! — извика той отново, след което се отказа. Реши така или иначе да се заеме с работата и намери вратата за мазето. Долу беше тъмно — рамката на счупения прозорец, която бе видял отвън, беше запушена — а електричеството отдавна беше изключено. Съмняваше се, че дори има лампа, завинтена във фасунгата на тавана. Остави ръчната си количка, открехна вратата и заслиза с металния прът в ръката си.

Стълбището зави наляво. Първо видя чифт мокасини, след това — облечени в жълто-кафяв клин крака. Оказа се мениджърът на имота, седнал отпуснат до каменната стена, с клюмнала на една страна глава и с отворени, но замъглени очи.

1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)