Заразата [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
— Ефраим, изслушай ме…
— Не, ти ме изслушай. Аз съм доктор. Доктор, когото ти нае да върши работа. Да идентифицирам и възпирам възникващи епидемии в Съединените щати. Обаждам се, за да ти кажа, че все още не е твърде късно. Това е четвъртият ден от пристигането на самолета и началото на разпространението… но все още има шанс, Еверет. Можем да ги задържим тук, в Ню Йорк. Слушай… вампирите не могат да се прехвърлят през масиви движеща се вода. Тъй че поставете острова под карантина, запечатайте всеки мост…
— Нямам такъв контрол тук. Знаеш го.
По говорителите обявиха пристигане на влак.
— Между другото, аз съм на станция „Пенсилвания“, Еверет. Прати ФБР, ако искаш. Ще ме няма много преди да са дошли.
— Ефраим… върни се. Обещавам ти твърда помощ, ако убедиш мен и всички други. Дай да работим заедно по това.
— Не — отвърна Еф. — Ти току-що каза, че нямаш такъв контрол. Тези вампири… а са точно това, Еверет. Те са дяволски вируси и ще пламнат из този град, докато не остане никой от нас. Карантината е единственият и единствено възможен отговор. Ако видя по новините, че се движите в тази посока, може и да премисля дали да не се върна да помогна. Дотогава, Еверет…
Еф окачи слушалката. Нора и Сетракян зачакаха да каже нещо, но едно въведено име в телефона на Джим бе задържало вниманието му. Всички връзки, които беше въвел Джим в списъка си, започваха с фамилното име, освен една. Местна връзка, с която Джим беше провел серия разговори в последните няколко дни. Еф вдигна слушалката, набра нула и изчака компютърните записи, докато се обади реален оператор.
— Да, имам един номер в телефона си, а не мога да си спомня с кого ме свързва. Бих искал да си спестя неудобства, преди да съм позвънил случайно. С 212 е, тъй че вярвам, че е стационарен. Можете ли да го потърсите?
Прочете ѝ номера и чу пръсти, щракащи по клавиатура.
— Този номер е регистриран на седемдесет и седми етаж на „Стоунхарт груп“. Желаете ли адреса на сградата?
— Да, моля.
Покри слушалката и каза на Нора:
— Защо се е обаждал Джим на някой в Соунхарт груп?
— Стоунхарт груп? Имаш предвид инвестиционната компания на онзи дядка?
— Инвестиционният гуру. Вторият по богатство човек в страната, мисля. Някой си Палмър…
— Елдрич Палмър — каза Сетракян.
Еф го погледна. Забеляза изненадата на лицето на професора.
— Какво знаете за него?
— Този човек, Джим Кент. Не ви е бил приятел.
— Какво имате предвид? — запита го Нора. — Разбира се, че беше…
Еф затвори, след като получи адреса. След това изкара номера на екрана на телефона на Джим и натисна бутона за обаждане.
Номерът иззвъня. Никакъв отговор. Никакъв запис на гласова поща.
Еф преустанови и зяпна в телефона.
— Помниш ли администраторката на изолационното отделение, когато оцелелите го напуснаха? Каза, че е позвънила, Джим каза, че не е… после каза, че просто е пропуснал няколко обаждания?
Еф кимна. Не можеше да го проумее. Погледна към Сетракян.
— Какво знаете за този Палмър?
— Преди много години ме потърси за помощ в намирането на някого. Някой, когото и аз имах остър интерес да намеря.
— Сарду — предположи Нора.
— Той имаше средствата, аз — знанието. Но уговорката приключи само след няколко месеца. Разбрах, че двамата търсим Сарду по съвсем различни причини.
— Той ли ви провали в университета? — попита Нора.
— Винаги съм го подозирал — отвърна Сетракян.
Телефонът на Джим звънна в ръката на Еф. Не разпозна номера, но беше местен нюйоркски оператор. Обратно обаждане от някой от Стоунхарт, може би. Еф се отзова.
— Да — каза гласът. — ЦКБ ли е?
— Кой се обажда?
Гласът беше грубоват и плътен.
— Търся онзи по болестите, от проект „Канарче“, забъркания в цялата онази неприятност. Някой, който да може да ме свърже с него?
Еф заподозря капан.
— За какво точно го търсите?
— Обаждам се от една къща в Бушвик, тук в Бруклин. Намерих двама истерясали от затъмнението мъртъвци в мазето. Които не обичат слънцето. Нещо да ви говори това?
Еф го обзе възбуда.
— Кой сте вие?
— Името ми е Фет. Василий Фет. Работя за градския контрол над вредители, унищожител съм. Също така съм зачислен и към пилотната програма за интегриран контрол над вредителите в долен Манхатън. Субсидирана със седемстотин и петдесет хиляди долара от ЦКБ. Затова имам този телефонен номер. Прав ли съм да предполагам, че говоря с Гудуедър?
Еф се поколеба за миг.
— Аз съм, да.
— Мисля, че може да се каже, че работя за вас. Не мога да се сетя за никой друг, на когото бих могъл да споделя. Но виждам признаци из целия град.