Последната одисея [bg]

Чарли кимна. „Това също е част от плана“. Тя се загледа през откритата ливада към хеликоптера, който беше кацнал на зелената трева сред шубраците. Нямаше представа как се управлява такава машина, но не затова беше дошла тук. През последните двайсет минути беше водила Елена на север през гъстата гора. Ако не друго, бяха успели да се отърват от въоръжения гигант Кадир.

„Поне засега“.

Но Чарли не можеше да разчита, че късметът ще се задържи вечно, особено ако въоръженият отряд се върне от изследването на пещерата и започне да претърсва района. Не й оставаха много патрони и планът беше да се въоръжи, след което да продължат на север в планините. Би предпочела да тръгнат на юг към далечната Сус, но беше по-трудно, тъй като пътят им беше блокиран от притока, по който бяха дошли с лодката.

А и по принцип северният маршрут беше за предпочитане. По-нагоре гората ставаше по-гъста и предлагаше повече места за укриване. Освен това тя знаеше, че един от хеликоптерите е кацнал там.

Тръгна към изоставения хеликоптер. Трябваше да стигне до него, да провери за оръжия и може би за радиостанция, след което да продължат напред. Въпреки това изчака цели три минути, като се оглеждаше и за най-малкото движение. Сух северен вятър люлееше тревата и засилваше тревогата й. Накрая Чарли реши, че е чакала достатъчно.

„Трябва да рискувам“.

— Остани скрита — каза тя на Елена.

Елена кимна и отстъпи по-навътре в сенките.

Чарли се изправи и се затича през поляната, като заобикаляше камъни и храсти. Беше нащрек за евентуална заплаха. Около хеликоптера обаче нищо не помръдваше. Съсредоточена върху машината, тя не го забеляза.

Елена обаче го видя.

— Отляво! — извика тя от скривалището си.

Чарли й се доверяваше достатъчно, за да скочи напред с главата и да се претърколи във високата трева. Откъм реката проехтяха изстрели; куршумите профучаха над нея. Чарли зърна за миг гигантска фигура да се надига зад един покрит с мъх камък на речния бряг. Кадир явно беше очаквал действията й и бе тръгнал направо срещу течението. Предпазливото приближаване на Чарли беше дало на кучия син предостатъчно време да заложи засадата си.

Чарли стигна една стърчаща от земята скала и се скри зад нея.

„И сега какво?“

Имаше само момент за мислене, след което гигантът стреля в посоката, от която беше извикала Елена. Вероятно си даваше сметка, че Чарли не представлява заплаха. Дори пълнителят й да беше напълно зареден, какво можеше да направи?

„А аз имам само два патрона“.

Тя се загледа в хеликоптера и допълнителните резервоари под фюзелажа му. Отново вдигна пистолета между дланите си.

„Само ме подкрепи, Господи“.

Надигна се от скривалището си, прицели се в резервоарите и стреля. Ако не друго, улучи. Забеляза искрата при капачката на резервоара, чу иззвъняването на куршума. После се обърна и се втурна презглава към гората. За разлика от холивудските филми, зад нея не последва огнена експлозия. Знаеше, че няма да има такава. През целия си живот се беше занимавала с двигатели.