Последната одисея [bg]

Единствено Сейчан остана приклекнала. Беше отворила чувала с мунициите и извади двата последни пистолета и топче черно тиксо.

Грей се намръщи.

— Какво…?

— Ще ни спечеля малко време. — Тя се метна надясно към мястото, откъдето бяха изстреляли реактивния снаряд.

— Чакай.

— Отворете вратите — извика му тя. — Веднага се връщам.

И изчезна в плътните сенки.

Ковалски беше чул разменените думи и погледна въпросително Грей.

Той кимна към вратите.

— Чу я. Отвори ги.

Ковалски сви рамене, обърна към портата и подпря оръжието на хълбока си.

— Да видим какво ще излезе.

Експлозивният откос оглуши Грей и сякаш заблъска в главата и гърдите му. В автоматичен режим пушката можеше да изстрелва триста патрона на минута. Ковалски изобщо не я пожали и изстреля последните двайсет патрона в пълнителя в една от вратите. Всеки FRAG-12 имаше 3,4 грама експлозив А5, способен да пробива брони и врати на бункери.

„Да се надяваме, че ще се справи и с тези врати“.

Залпът на Ковалски продължи само няколко секунди, през които куршумите се забиваха един след друг във вратата. Когато той най-сетне приключи, главата на Грей кънтеше. Чуваше единствено глух рев в ушите си.

Димът се разсея, разкривайки резултатите. Едната врата на двореца висеше накриво от сложния механизъм, играещ ролята на панти. Двайсетте експлозивни куршума почти я бяха откъртили. Но вратата упорито оставаше на мястото си, откривайки само един нисък и тесен отвор под изкривената си долна част.

„Ще свърши работа“.

Грей не се опита да вика — знаеше, че всички са глухи като него. Изправи се и се затича приведен, следван от останалите. Стигна разбитата врата и даде знак на екипа си да се провре под нея. Мария беше първа. Мак и Бейли я последваха с огромни от паниката очи.

Ковалски свали празния пълнител и го метна към огнения град. Грей застана до него. Двамата се загледаха към мрака.

„Къде е Сейчан?“