Последната одисея [bg]

— Старите богове — промърмори Бейли. — Титаните от гръцката митология. Дванайсетте първородни на Уран и Гея. Затворени от боговете, дошли след тях.

— И все още оставащи тук, както изглежда — рече Мария. — В затвор от бронзови тръби.

Грей се загледа в една от фигурите, чийто гръден кош беше отворен. Зелена кръв бълбукаше през лабиринт от кристални тръби и осветяваше вътрешността му. В средата имаше някакво сферично устройство от злато и бронз, подобно на астролабията, която ги беше довела тук, но заплашително на вид, особено когато се завъртя сред внезапно изригнали пламъци, сякаш отброяваше времето обратно.

Представи си как тази военна машина — защото някак знаеше, че е точно такава — шества из бойно поле, задвижвана от радиоактивен огън, подобно на някаква крачеща атомна бомба.

— В никакъв случай не бива да позволяваме тези неща да попадат в неподходящи ръце — каза Грей. — В ничии ръце.

Разбираше как се е чувствал Хунайн преди хилядолетие.

„Но какво е направил капитанът?“

Грей подкара групата през леярната под титаничните погледи на Старите богове към една малка зала в края на пещерата.

Фонтани от черно масло — Кръвта на Прометей — изпълваха два каменни казана от двете страни, като излишъкът се събираше в басейни на пода и се оттичаше. Единият казан беше огромен, същинска римска баня, докато другият беше малък и приличаше повече на умивалник.

Между тях имаше друга бронзова врата, идентична с онези зад тях, но с малък прозорец от полупрозрачен камък, може би полиран кристал или груба форма на стъкло.

Гледката през него беше мътна, но подробностите бяха достатъчно ясни, особено като се имаше предвид какво осветяваше пространството. Зад малка бронзова площадка от другата страна се простираше басейн с олимпийски размери, който сияеше в отровно изумрудено.

Повърхността му леко се движеше, сякаш под нея се криеше някакъв нов ужас. Нямаше как да знаят дълбочината му, но като се имаха предвид мащабите на всичко останало тук, Грей предположи, че басейнът е достатъчно дълбок, за да могат титаните да се потопят изцяло в него.

Мак огледа всичко с критично око.

— Питам се дали това не е източникът на цялото масло, захранващо града.

— Истинското сърце на Тартар — рече Бейли.

Мак посочи през басейна към една площадка от другата страна и голямо бронзово колело, вградено в стената.

— Това сигурно е главният кран за града.

Грей почти долепи лице до стъклото.

— Хунайн споменава, че тук е намерил начин да принуди Тартар да заспи отново. Ако кранът наистина спира подаването на масло в града, автоматите там рано или късно ще изразходват горивото си.