Последната одисея [bg]

Грей беше изкарал по-голям късмет и им бе махнал да отидат при него. Но докато групата на Сейчан се насочваше към него, тронната зала прие нови гости, които ги принудиха да се скрият.

Разнородните бронзови фигури продължаваха да излизат в залата от съседните коридори и галерии. Сейчан вече беше преброила няколко десетки. По-рано групата беше чула създанията да се мотаят и дрънчат в дълбините на двореца, бавно приближавайки тронната зала.

За разлика от бронзовите ужаси отвън, тези бяха човекоподобни — мъже и жени с отдавна потъмнели от времето лица. Бяха изработени с дълги туники, препасани с колани на кръста. Косите на жените бяха сплетени и украсени с цветя. Някои от мъжете имаха високи шлемове с гребени и носеха щитове. По всяка вероятност тези по-малки създания бяха прислужвали навремето на владетелската фамилия.

Сейчан предполагаше, че вижда най-правдоподобното пресъздаване на феаките. За съжаление механизмите, които задвижваха тези конструкти, бяха по-деликатни от тези на едрите създания отвън. Те не бяха издържали толкова добре на изпитанията на времето. Някои тътреха крака, куцаха или вървяха с вяло отпуснати ръце.

Но тези мъже и жени не бяха най-тъжната гледка.

Сред тях имаше и бронзови деца. Някои от тях също бяха повредени и се мъкнеха като отдавна забравени и ръждясали играчки. Сейчан си помисли, че вероятно са били изработени, за да играят с децата на владетелите. Имаше дори потъмнели от времето бебета — малки бронзови херувими с червени бузи и дебели ръчички и крачета, които пристъпваха тромаво или пълзяха по каменния под на залата.

Въпреки безобидния външен вид на множеството опасността беше очевидна. Много от създанията бяха непокътнати и се движеха решително и отмерено. Ярките пламъци нагорещяваха заплашително бронзовите им тела. И подобно на пазителите на града, създанията тук бяха привлечени от шума при портите на двореца. Те се насочиха твърдо натам, готови да защитят царството. Най-вероятно се бяха активирали, когато стрелбата на Ковалски беше разбила едната врата.

Грей изчака в залата да останат само няколко създания, предимно повредени, след което даде знак на всички да го последват. Затича се приведен към коридора, клекна в сенките и замаха с ръка на останалите.

Всички забързаха към него, като се движеха колкото се може по-безшумно.

След като се събраха, Грей ги поведе по засводения коридор, изсечен във варовика. Тунелът, осветен от дълга поредица факли, сякаш нямаше край. Никой не проговори, докато не се отдалечиха толкова, че вече чуваха единствено собствените си стъпки.

— Това определено води някъде — най-сетне прошепна Мак.