Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Така е, защото нагуалите са счупили огледалото на себеотразяването — рече Зулейка, сякаш беше проследила мислите ми. — Нагуалите могат да се виждат в огледалото на мъглата, което отразява само непознатото. Това е огледало, което вече не отразява нашата обичайна човешка природа, изразена в повторението, а разкрива лицето на безкрая, на вечността.
— Магьосниците вярват — продължи тя, — че когато лицето на себеотразяването и лицето на безкрая се слеят, нагуалът е напълно готов да разчупи границите на реалността и да изчезне, сякаш не се е състоял от солидна материя. Изидоро Балтазар беше готов от дълго време.
— Той не може да ме остави! — извиках аз. — Ще е твърде нечестно!
— Абсолютно глупаво е да разсъждаваш от гледна точка на това, кое е честно и кое нечестно — рече Зулейка. — В света на магьосниците от значение е само силата. Не те ли учеше всеки от нас на това?
— Научих много неща — признах мрачно аз и след няколко мига смънках под носа си: — Но в момента не струват и пукната пара.
— Струват много — възрази ми тя. — И ако има едно нещо, което си научила, то е, че в най-трудните моменти воините събират силите си, за да продължат. Воинът не се поддава на отчаяние.
— Нищо от това, което съм научила или преживяла, не може да облекчи тъгата и отчаянието ми — казах аз меко. — Опитах дори със спиритуалните напеви на бавачката ми. Флоринда ми се изсмя. Тя смята, че съм глупачка.
— Флоринда е права — заяви Зулейка. — Нашият магически свят няма нищо общо с напеви и заклинания, с обреди и ритуали. Нашият магически свят, който е един сън, съществува чрез волята и концентрираното желание на тези, които участват в него. Всеки миг той се крепи цялостен от здравата и твърда воля на магьосниците. Също както ежедневният свят е скрепен от здравата и твърда воля на всички. Изведнъж млъкна. Сякаш се беше уловила, че казва мисъл, която не искаше да изрази. После се усмихна и с комичен жест на безпомощност добави:
— За да сънуваш нашия сън, трябва да си мъртва.
— Това означава ли, че трябва да умра тук и сега? — попитах аз с пресъхнало гърло. — Знаеш, че съм готова за това на часа.
Лицето на Зулейка светна и тя се разсмя, сякаш бях казала най-сполучливия виц. Но като видя, че съм напълно сериозна, побърза да поясни:
— Не, не. Да умреш, означава да прекъснеш всичките си връзки, да се откажеш от всичко, което имаш, от всичко, което си.
— Това не е нищо ново — казах аз. — Направих го още в мига, в който се присъединих към вашия свят.
— Очевидно не си — отвърна тя. — Иначе нямаше да си в такъв смут. Ако беше умряла, както изискват магьосниците, сега нямаше да изпитваш тази мъка.
— А какво щях да изпитвам? — попитах аз.
— Дълг! Цел!
— Моята мъка няма нищо общо с моята целенасоченост — извиках аз. — Тя е отделна, независима. Аз съм жива и изпитвам тъга и любов. Как да го избегна?
— Не е необходимо да го избягваш — поясни Зулейка, — а да го преодолееш. Ако воините нямат нищо, те не изпитват нищо.
— И що за празен свят е това? — попитах аз предизвикателно.
— Празен е светът на угаждането, защото той изключва всичко друго, освен угаждането — отвърна тя.
Тя напрегнато се вгледа в мен, сякаш очакваше да се съглася с изказването й.
— Така че, това е един несиметричен свят — рече тя. — Скучен, повтарящ се. За магьосниците противоотровата за угаждането е умирането. И те не само мислят за него, а и го правят.
Ледена тръпка мина по гърба ми. Преглътнах и не казах нищо, загледана в прелестната луна през прозореца.
— Наистина не разбирам какво казваш, Зулейка — признах аз.
— Разбираш ме много добре — заяви тя. — Твоят сън започна, когато ме срещна. Сега е време за друг сън. Но този път сънувай мъртва. Грешката ти беше, че сънува жива.
— Какво означава това? — попитах аз неспокойно. — Не ме измъчвай със загадки. Ти самата ми каза, че загадките са само за мъжете-магьосници. Не постъпвай така с мен.
Смехът на Зулейка отекна из цялата стая. Прошумоля като сухи листа, гонени от вятъра.
— Да сънуваш жива, означава да имаш надежда — рече тя. — Означава, че със зъби и нокти се държиш за съня си. Да сънуваш мъртва, от друга страна, означава, че сънуваш без надежда. Сънуваш без да се държиш за съня си.
Не смеейки да проговоря, аз само кимнах.
Флоринда ми беше казала, че свободата е една пълна липса на загриженост за себе си — липса, която се постига, когато затвореното в нас огромно количество енергия се освободи. А то се освобождава, бе казала тя, само когато сме в състояние да обуздаем екзалтираната представа, която имаме за себе си и своята значимост — значимост, която чувстваме, че не бива да бъде омаловажавана или накърнявана.