Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Митовете са сънища на изключителни сънувачи — рече тя. — Необходими са голяма доза кураж и концентрация, за да ги поддържаш. А най-вече е необходима голяма доза въображение. Сега ти изживяваш един мит — мит, който ти е предаден за съхранение.
Тя говореше с едва ли не благоговеен тон.
— Не можеш да получиш този мит, освен ако не си безукорна — продължи тя. — Защото, ако не си безукорна, митът просто ще те отмине.
Отворих уста да заговоря, да й кажа, че разбирам всичко това, но видях твърдостта в очите й. Задачата й не беше да разговаря с мен.
Непрекъснатият звук, идващ отвън, на триещи се в стената клони, замря и премина в туптене, някакво пулсиране, което повече усещах, отколкото чувах. Тъкмо се унасях да заспя, когато Зулейка каза, че трябва да изпълня нарежданията в моя постоянно повтарящ се сън.
— Откъде знаеш, че сънувам такъв сън? — попитах аз разтревожено, като се опитвах да се изправя.
— Забрави ли, че ние навлизаме в сънищата си една на друга? — прошепна ми тя, като ме бутна назад отново да легна. — Аз съм тази, която ти носи сънищата.
— Това беше само един сън, Зулейка — промълвих аз. Гласът ми трепереше, защото ме обзе непреодолимо желание да се разплача. Знаех, че не е просто сън, но исках да ме излъже. Тя поклати глава и ме погледна.
— Не. Не беше просто сън — рече тя тихо. — Беше магьоснически сън, видение.
— Какво трябва да направя? — попитах аз.
— Нима сънят не ти каза какво да направиш? — попита тя предизвикателно. — Нито пък Флоринда?
Тя ме наблюдаваше с неразгадаемо изражение на лицето. После се усмихна със свенлива, детска усмивка.
— Трябва да разбереш, че не можеш да гониш Изидоро Балтазар — рече тя. — Той вече не е в света. Няма повече какво да му дадеш или да направиш за него. Не можеш да бъдеш привързана към нагуала като към човек, а само като към митично същество.
Гласът й беше тих, но властен, когато повтори, че изживявам един мит.
— Светът на магьосниците е един митичен свят — рече тя, — отделен от ежедневния посредством загадъчна бариера, направена от сънища и задължения.
— Само подкрепян и поддържан от своите събратя сънувачи, нагуалът може да ги води в други жизнеспособни светове, откъдето да примамва птицата на свободата.
Думите й потъваха в сенките на стаята. Подкрепата, от която Изидоро Балтазар имал нужда, добави тя, била енергия за сънуване, а не светски чувства и действия.
След дълго мълчание тя отново заговори:
— Ти многократно си наблюдавала как старият нагуал, а също и Изидоро Балтазар, чрез самото си присъствие влияят на хората около себе си, били те техни събратя магьосници или случайни зрители, като ги карат да осъзнаят, че светът е една загадка, където нищо не бива да се приема за даденост при каквито и да е обстоятелства.
Кимнах в знак на съгласие.
Дълго време не можех да си обясня как е възможно само чрез присъствието си нагуалите да оказват такова въздействие. След внимателни наблюдения, сравняване на мнения и безкрайни размишления, аз стигнах до извода, че тяхното влияние се дължи на факта, че са се отказали от светските грижи. В света на ежедневния живот също има примери на мъже и жени, загърбили светските грижи. Наричаме ги „мистици“, „светци“, „монаси“. Но нагуалите не са мистици, нито светци и положително не са монаси. Нагуалите са светски хора без следа от светски грижи.
На подсъзнателно ниво, това противоречие оказва огромно въздействие върху всеки, който е около тях. Умовете на хората около тях не могат да разберат какво им влияе, но усещат въздействието в телата си като странно безпокойство, някакъв импулс да се освободят или пък като усещане за неадекватност, сякаш нещо свръхестествено става някъде, а те не могат да се доберат до него.
Но присъщата на нагуалите способност да влияят на околните не зависи само от липсата на светски грижи или от силата на личността им, а най-вече от силата на тяхното безукорно поведение. Нагуалите са безукорни в своите действия и чувства, независимо от клопките — светски или другосветски, — поставени по техния безконечен път. Не че нагуалите следват някакви предписани правила или закони за безукорно поведение, защото такива няма. А по-скоро те използват въображението си, за да приемат или да се адаптират към необходимото, за да направят своите действия гъвкави.
За разлика от обикновения човек, нагуалите не търсят за своите дела одобрение, уважение или какъвто и да е вид признание от никого, нито дори от своите събратя магьосници. Единственото, което търсят, е своето собствено чувство за безпогрешност, невинност, цялостност.
Именно затова човек така силно се пристрастява към компанията на нагуала. Става зависим от неговата свобода като от наркотик. За нагуала светът е винаги чисто нов. В неговата компания, човек започва да гледа на света, като че ли го вижда за пръв път.