Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Кога дойде? — попитах аз.
— Току-що — отвърна тя с ангелска усмивка.
— А как дойде? Флоринда с теб ли е? — продължих да разпитвам аз.
— А, нали знаеш — рече уклончиво тя, — жените — магьосници идват и си отиват незабелязано. Никой не обръща внимание на една жена, особено ако е стара. Виж, ако е млада и хубава, тя привлича вниманието на всички. Затова жените магьосници винаги трябва да се дегизират, ако са хубави. Но ако са сравнително грознички, няма от какво да се притесняват.
Внезапното леко потупване на Зулейка по рамото ми ме разтърси. Тя отново хвана ръката ми, като че ли да разсее съмненията ми, след което ме погледна спокойно и настойчиво и рече:
— За да бъде в света на магьосниците, човек трябва да сънува превъзходно.
Отмести поглед. Над далечните планини висеше почти пълна луна.
— Повечето хора нямат разума, нито необходимия дух, за да сънуват. Виждат света единствено като обикновен и повтарящ се. И знаеш ли защо? — попита тя, приковавайки ме с проницателния си поглед. — Защото, ако не се бориш да го избегнеш, светът наистина е обикновен и повтарящ се. Повечето хора са така обсебени от себе си, че са изглупели. А глупаците нямат желание да се борят да избегнат обикновеността и повторяемостта.
Зулейка стана от пейката и обу сандалите си. Завърза шала си около кръста, така че дългата й пола да не се влачи по земята, и отиде в средата на двора. И аз знаех какво ще направи още преди да е почнала. Щеше да се върти. Щеше да изпълни един танц, за да събере космическа енергия. Жените магьосници вярват, че чрез движението на телата си могат да получат силата, необходима за да сънуват.
С едва доловимо движение на брадичката тя ми даде знак да я последвам и да повтарям движенията й. Тя се плъзна по тъмнокафявите мексикански кахли и кафяви тухли, които бяха подредени в древен толтекски мотив от самия Изидоро Балтазар — едни магически фигури, свързващи през вековете поколения магьосници и сънувани в мрежи от тайни и подвизи на силата — фигури, в които той се бе вплел с цялата си сила, с цялото си намерение, превръщайки чрез своята воля мита и съня в реалност.
Зулейка се движеше с увереността и бързината на млада танцьорка. Движенията й бяха прости, но въпреки това изискваха такава скорост, баланс и концентрация, че ме изтощаваха. С невероятна ловкост и бързина тя се въртеше като вретено, отдалечавайки се от мен. За миг се поколеба сред сенките на дърветата, сякаш искаше да се увери, че я следвам. После се отправи към сводестия вход в стената, ограждаща площта зад къщата. Спря за миг до двете цитрусови дървета — същите, които стояха като стражи от двете страни на пътеката, водеща през храсталака към малката къща.
Опасявайки се да не я изгубя от поглед, аз се втурнах по тясната тъмна пътека. После, изгаряща от любопитство и нетърпение, аз я последвах в къщата чак до задната стая. Вместо да светне, тя взе газената лампа, окачена на една греда. Запали я; пламъчето хвърли мъждива светлина навсякъде около нас, но остави ъглите на стаята в сянка. Като коленичи пред единствената мебел в стаята — един дървен скрин под прозореца, — тя извади рогозка и одеало.
— Легни по корем — рече меко, като постла рогозката върху кахления под.
Въздъхнах дълбоко и се отдадох на приятното усещане за безпомощност, докато лягах по корем на рогозката. Чувство на спокойствие и блаженство се разля по цялото ми тяло. Усетих ръцете й върху гърба си; не ме масажираше, а леко ме потупваше по гърба.
Макар че често бях идвала в малката къща, аз все още не знаех колко стаи има в нея или пък как са обзаведени. Флоринда ми беше казала веднъж, че тази къща е центъра на тяхното приключение. Именно в нея, твърдеше тя, старият нагуал и магьосниците му плетели своята магическа паяжина. Подобно на истинска паяжина — невидима, здрава и еластична — тя ги държала, когато се потапяли в непознатото, в мрака и светлината, което за магьосниците било рутина.
Тя бе казала още, че къщата е символ. Не било задължително магьосниците от групата да бъдат в нея или дори в околностите й, когато се потапят чрез сънуване в непознатото. Където и да отидели, те носели чувството, настроението на къщата в сърцата си. А това чувство и настроение, каквито и да били те за всеки един от тях, им давали силата да посрещат ежедневния свят с удивление и наслада.
Рязкото потупване на Зулейка по рамото ми ме сепна.
— Обърни се по гръб — нареди тя. Обърнах се.
Когато се надвеси над мен, лицето й излъчваше енергия и целеустременост.