Ловецът на елени

След половинчасово търсене девойките стигнаха до неприятното убеждение, че „ковчегът“ е отплавал.

Повечето млади жени биха почувствали неудобството на положението, в което бяха изпаднали сестрите, по-скоро във физически смисъл. Но с Джудит не беше така, а дори и Хети беше загрижена повече за причините, поради които баща й и Хари бяха постъпили така, отколкото за собствената си сигурност.

— Невъзможно е, Хети — каза Джудит, след като основното претърсване беше показало и на двете, че „ковчегът“ не може да се намери. — Невъзможно е индианците да са се приближили със салове или с плуване и да са изненадали нашите приятели през време на техния сън.

— Не вярвам Вах-та!-вах и Чингачгук да са си лежали, когато имат да си казват толкова много неща след дългата раздяла. Ами ти как мислиш, сестро?

— Може би не, дете. Вярно е, че много неща са ги задържали будни. Но един индианец би могъл да бъде изненадан и когато не спи, особено ако мислите му са заети с друго. И все пак в такъв случай до нас би достигнал шум, защото в нощ като тази една ругатня на Бързия Хари би отекнала като гръм в източните хълмове.

— Хари наистина говори лоши и безсмислени думи, Джудит — съгласи се кротко и скръбно Хети.

— Не, не. Невъзможно е „ковчегът“ да е бил превзет, без да чуем някакъв шум. Няма и час, откак го напуснах и през всичкото време се вслушвах в най-малкия звук. И все пак трудно е да се повярва, че един баща би напуснал току-тъй своите деца.

— Може би татко е мислил, че спим в кабината, Джудит, и е вдигнал котва, за да се отправи към дома. Нали знаеш, че „ковчегът“ често се движи нощем.

— Това е вярно, Хети, и трябва да е тъй, както предполагаш. Южният вятър се е позасилил малко и те са се отправили към горния край на езерото…

Джудит спря, защото в този миг, когато последната дума беше на езика й, неочаквано околността бе осветена, макар и само за миг, от нещо като светкавица. Чу се пушечен изстрел, последван от тътнежа на ехото в източните планини. Почти в същия миг пронизителен женски глас процепи въздуха с продължителен писък. Вледеняващото мълчание, което последва, бе сякаш по-страшно, отколкото ужасното и неочаквано нарушаване на дълбоката среднощна тишина. Решителна както по природа, тъй и по навик, Джудит не смееше да поеме дъх, а нещастната Хети скри лицето си и затрепера.

— Това беше женски вик, Хети — каза сериозно по-голямата сестра, — и то вик от болка! Ако „ковчегът“ се е отдалечил от това място, вятърът би могъл да го откара само на север. А изстрелът и писъкът се чуха откъм полуострова. Да не би да се е случило нещо на Вах-та?

— Да идем да видим, Джудит, може би се нуждае от помощта ни — защото освен нея на „ковчега“ има само мъже.

Нямаше време за колебание и още преди да престане да говори, Джудит потопи веслото си във водата. Взето по права линия, разстоянието до полуострова не беше голямо и подбудите, които накараха девойките да се отправят нататък, бяха прекалено сериозни, за да им позволят да губят време в излишни предпазни мерки. Гребяха без каквато и да било осторожност, но същата възбуда попречи и на другите да забележат тяхното приближаване. Скоро силна светлина през един коридор в храстите привлече погледа на Джудит и тя нагласи така лодката, че да може да вижда осветеното място, като същевременно се приближи към сушата, доколкото беше благоразумно и необходимо.