Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Всичко това вече е обмислено, Ловецо — отвърна поверително и многозначително девойката. — И Можете да бъдете сигурен, че ще надхитря и най-лукавите индианци. Зная, че съм слабоумна, но добих малко разсъдък и ще видите как ще го използвам, за да се върна, когато изпълня мисията си.
— О, клето момиче. Боя се, че е по-лесно да се каже, отколкото да се стори това. Тези хурони са истинско племе от злобни змии и с открадването на Вах-та!-вах отровата им съвсем не е изгубила силата си. О, радвам се, че Змията успя да избяга с момичето, защото сега поне ще има двама души щастливи, докато, ако беше попаднал той в ръцете на мингосите, щеше да има двама нещастници и трети, който съвсем нямаше да се чувства тъй, както подобава на мъж.
— Вие ме наведохте на мисълта за още една част от задачата ми, която бях забравила, Ловецо. Джудит каза да ви запитам какво мислите, че ще направят с вас мингосите, ако не успеем да ви откупим, и как би могла да ви, помогне най-добре. Да, това беше най-важната част от задачата ми: какво би могла да стори, за да ви помогне.
— Така мислите вие, Хети, но това нищо не значи. Младите момичета са склонни обикновено да наблягат най-много на онова, което засяга чувствата им, но няма значение. Мислете, както си искате. Внимавайте обаче добре да не позволите на тези негодници да вземат лодката. А когато се върнете на „ковчега“, кажете им да бдят и непрекъснато да се движат, особено нощем. Няма да минат много часове и войските край реката ще се научат за присъствието на индианците тук. Тогава вашите приятели ще могат да си отдъхнат. От най-близкия гарнизон дотук има само един ден път, а войниците няма да се излежават, когато врагът е толкова близо. Това е моят съвет, а на баща си и Хари кажете, че сега ловът на скалпове е неблагодарна работа, тъй като всички мингоси са будни и нащрек и нищо друго не може да ги спаси до пристигането на войските, освен да се стараят между тях и диваците да има повече вода.
— А какво да кажа на Джудит за вас, Ловецо? Тя ще ме прати отново, ако не й съобщя истината за вас.
— Тогава кажете й истината. Не виждам защо Джудит Хътър да не чуе истината за мен, тъй както си е. Аз съм пленник в ръцете на индианците и никой не знае какво ще произлезе от това! Слушайте, Хети — тук той понижи глас и заговори още по-поверително, — вие сте с малко ограничен ум и това трябва да се признае, но все пак знаете нещо за индианците. Ето, аз съм в техни ръце, след като убих един от най-силните им воини, и те се опитваха да ме накарат под страх на онова, което ме чака, да предам баща ви и всички, които се намират в „ковчега“. Разбирам предложението на тези главорези тъй добре, както ако биха ми го направили без заобикалки. От една страна, те се стремят да събудят у мен алчността, а от друга — страха ми, и мислят, че честността ще отстъпи пред тези две неща. Но кажете на баща си и Хари, че опитите на индианците в това отношение са безполезни. Колкото за Голямата змия, той знае това и без да му се споменава.
— А какво да кажа на Джудит? Ако не й дам задоволителен отговор, положително ще ме накара да се върна.
— Добре, тогава кажете на Джудит същото. Без съмнение диваците ще се опитат да ме заставят да отстъпя чрез мъчения, като същевременно тъй ще отмъстят и за смъртта на своя воин. Но не бива да се поддавам на тая слабост, присъща на хората, и трябва да устоя колкото мога по-добре. Кажете на Джудит да не се тревожи за мен. Зная, ще бъде трудно, като се има предвид, че на белия не е присъщо да се хвали и да пее при мъченията, защото страданията притъпяват чувствата му. Но мисля, че ще успея да устоя, тя може да разчита на мен. Даже и да отстъпя дотолкова, че да покажа, че съм наистина бял, като се завайкам и застена и дори пролея сълзи, то все пак никога не ще падна толкова низко, та да предам приятелите си. А когато се стигне до убождания с нагорещени шишове, до разсичане на тялото и до изтръгване на косата из корен, може би природата пак ще отстъпи, колкото до стонове и викове. Но с това ще се свърши тържеството на тези негодници. Нищо не може да накара един честен човек да изневери на дълга си.
Хети слушаше извънредно внимателно и на кроткото й, но изразително лице се изписа силно съчувствие към човека, който щеше да изпита смъртоносните мъчения, описани предварително от него. В първия миг сякаш не знаеше какво да стори. Но после хвана и топло стисна ръката на Ловеца, като настойчиво и мило му предложи да му заеме своята Библия, за да може да я чете, докато диваците го измъчват. А когато той си призна честно, че не умее да чете, тя дори му предложи да остане при него и сама да изпълни тая свята служба. Ловецът ласкаво отклони предложението й и тъй като забеляза, че Разцепеният дъб се готви да дойде отново при тях, помоли девойката да се отдръпне, като преди това още веднъж й напомни да съобщи на приятелите му от „ковчега“, че могат да имат пълно доверие в него.