Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Е, и какво ти каза, дете? Говори бързо, умирам да узная каква вест ми е изпратил. Каза ли му, че те доведох на брега и колко се тревожа за нещастието му? — запита нетърпеливо сестра й.
— Струва ми се, че сторих това, Джудит, но нали знаеш — слабоумна съм и може би съм забравила нещо. Обадих му наистина, че ти ме докара до брега. И той ми каза много неща, които трябва да ти съобщя и които помня добре, защото кръвта ми се смръзна, докато го слушах. Поръча ми да ти кажа, че приятелите му… предполагам и ти да си една от тях, сестро.
— Как можеш да ме измъчваш така, Хети? Положително съм един от най-верните приятели, които той има на земята.
— Да те измъчвам ли? Ах, да, сега си спомням вече всичко. Радвам се, че употреби тази дума, Джудит, защото тя възвърна всичко в ума ми. Да, той каза, че дори и да бъде измъчван от диваците, ще се постарае да го понесе, както подобава на бял, и че никой от нас не трябвало да се плаши.
— Наистина ли? — извика сестра й, като почти не смогваше да си поеме дъх. — Значи Ловецът ти каза, че диваците могат да го подложат на мъчения? Спомни си добре, Хети, защото това е нещо много страшно и сериозно.
— Да, каза. О, много го съжалих, а пък Ловецът приемаше това толкова спокойно и безропотно! Ловецът не е така красив, както Бързия Хари, Джудит, но е много по-спокоен.
— Той струва колкото милион такива като Хари, да, струва повече от всички млади хора, идвали при езерото, взети заедно! — каза Джудит енергично и твърдо и съвсем смая сестра си. — Той е правдив; у Ловеца няма лъжа. Ти, Хети, може би не знаеш колко важно е за един мъж да бъде честен, но когато… не, надявам се, че ти никога не ще узнаеш това. И защо девойка като теб да се учи да подозира и мрази?
Джудит скри лице в ръцете си и простена. Но внезапният изблик на чувства продължи само миг и след това тя продължи да говори вече по-спокойно и напълно искрено на сестра си, в почтеността на която по отношение на всичко, което я засягаше, не се съмняваше.
— Ужасно е да се страхуваш от истината, Хети — каза тя, — и все пак аз се боя от честността на Ловеца повече, отколкото от всеки враг. Човек не може да си играе с такава честност, с такава правдивост и упорита праволинейност. Но нима ние не сме различни, сестро, Ловеца и аз! Нали той във всичко ме превъзхожда?
— Да те превъзхожда ли, Джудит? — повтори Хети гордо. — В какво би могъл да те превъзхожда Ловецът? Нима той знае да чете? И после ти си красива, а той — грозен…
— Не, не е грозен, Хети — прекъсна я Джудит, — той е само обикновен на вид. Но честното му лице има израз, който е много по за предпочитане от красота. В моите очи Ловецът е по-хубав от Бързия Хари.
— Джудит Хътър, ти ме плашиш! Хари е най-красивият смъртен на света — по-красив дори и от тебе, защото ти знаеш много добре, че мъжката хубост винаги превъзхожда женската.
Тази дребна наивна проява на неподправено предпочитание не се понрави на по-възрастната сестра и тя не се поколеба да даде израз на това.
— Хети, ти говориш глупости и ще направиш по-добре да не засягаш повече този въпрос! — отвърна тя. — Хари съвсем не е най-красивият смъртен на света, в гарнизона има офицери… — тук думите на Джудит неочаквано секнаха — в гарнизона най-близо до нас има офицери много по-красиви от него. Но защо смяташ, че не стоя по-долу от Ловеца? Говори, защото не обичам да те чувам да се възхищаваш толкова много от човек като Бързия Хари, който няма нито чувства, нито държане, нито съвест. Ти си прекалено добра за него и това трябва да му се каже.
— Аз! Джудит, как можеш да забравяш! Та аз не съм хубава и съм малоумна!
— Ти си добра, Хети, а такова нещо не може да се каже за Хенри Марч. Той може да има лице и тяло, но не и сърце. Но стига съм говорила за това. Кажи, какво смяташ, че ме издига на еднакво равнище с Ловеца?
— Като си помисля само, че ти ме питаш за това, Джудит! Той не умее да чете, а ти можеш. Той не знае да говори и приказва по-неправилно от Хари, защото, сестро, Хари не всякога произнася добре думите! Забелязала ли си това?
— Разбира се, той е също тъй груб в говора, както и във всичко друго. Но страхувам се, че ме ласкаеш, Хети, като смяташ, че справедливо мога да бъда сравнена с човек като Ловеца. Вярно е, че съм по-добре възпитана, в известен смисъл съм по-красива и може би да изглеждам по-благородна, обаче неговата справедливост… неговата справедливост прави разликата помежду ни твърде голяма! Но да не мислим повече за това. Нека обсъдим как бихме могли да го измъкнем от ръцете на хуроните. Разполагаме с татковия сандък на „ковчега“, Хети, и бихме могли да се опитаме да ги изкушим с още слонове, макар да се боя, че с такива играчки мъчно бихме могли да откупим свободата на човек като Ловеца. И страх ме е, че татко и Хари не ще бъдат толкова склонни да откупят Ловеца, колкото той тях.