Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
— Предпочиташ да убие Уила ли? — попита тя мрачно.
— Нямах предвид това. Не слагай в устата ми думи, които не съм казвал.
Чукането на вратата прекъсна спора им.
Беше Лари Фостер, шефът на охраната.
— Сър, екипажът преценява, че ще кацнем в Хънтсвил след около час и половина. За щастие, току-що там са открили нова писта, която може да приеме самолет от този клас.
— Добре, чудесно.
Президентът се обърна, за да си налее ново питие.
— После ще трябва да отидем на друго място.
Кокс престана да пуска ледени кубчета в чашата и го погледна.
— Получихте координатите, нали?
— Да, сър. Получихме ги.
— Е, има ли проблем тогава?
— Мога ли да бъда откровен, сър?
Кокс погледна съпругата си и после пак се обърна към Фостър.
— Слушам — каза той навъсено.
— Цялото пътуване е проблем. Нямам представа къде отиваме и какво ни очаква там. Не разполагам с достатъчно хора, нямам и една четвърт от нормалното оборудване и въоръжение. Препоръчвам ви да се върнем във Вашингтон.
— Невъзможно е — възрази Кокс и отпи от чашата си. — Искаш ли питие?
— Сър, настоятелно ви препоръчвам да не продължаваме.
— Президентът съм аз. Просто искам да направя едно непредвидено пътуване. Не е кой знае какво.
Фостър се прокашля. Юмруците му се свиваха и отпускаха. Полагаше всички усилия да не личи колко трудно му е да се сдържа, но не му се удаваше особено.
— Другият проблем е, че нямаме автоколона, сър. А мястото, до което трябва да стигнем, е на сто и трийсет километра от летището на Хънтсвил.
— Трябва да стигнем дотам — настоя Кокс. — Точно след четири часа и седем минути.
— Пред нас пуснах два транспортни самолета с хеликоптери на борда. Ще отнеме малко време да ги разтоварят и подготвят за полет.
— Знаеш инструкциите. Не можем да пропуснем крайния срок.
— Сър, ако поне ми кажете защо е всичко това… Знам, че директорът е говорил с вас и че поддържа моята позиция, но…
Кокс вдигна пръст към него.
— Директорът е директор, защото аз съм го направил такъв. Утре мога да го сменя. И ще го направя, ако продължава да ме занимава с глупости. Искам да правиш точно онова, което ти кажа. Аз съм главнокомандващият. Ако не искаш, мога да наредя на армията да поеме нещата в свои ръце. Военните поне няма да оспорват правомощията ми.
Фостър се изпъна като струна.
— Господин президент, според федералния закон ние осигуряваме безопасността ви. — Той погледна към Джейн. — И на двама ви. Това, което става в момента, е безпрецедентно и потенциално много опасно. Нямахме възможност да проверим мястото, на което отиваме. Нямаме анализи, нямаме оценки на риска…
— Лари, слушай — прекъсна го спокойно Кокс. — Знам, че е объркано. И аз не искам да го правя. — Посочи жена си, с чашата. — И тя не иска. Обаче сме тук.
— Има ли нещо общо с племенницата ви? — попита Лари Джейн Кокс. — Ако е така, мисля, че най-малкото би трябвало да информираме ФБР къде отиваме.
— Не можем да го направим.
— Но…
Кокс сложи ръка на рамото му.
— Убеден съм, че ще можеш да ни защитиш, Лари. Ще имаш максимално възможното време да провериш ситуацията. Не съм глупак. Не бих се заел с нещо, което може да ми струва живота, а още по-малко живота на съпругата ми. Всичко ще бъде наред.
Фостър поклати глава.
— Добре, сър, но ако нещата излязат от контрол, ще се намеся. Имам право, сър. Дават ми го федералните закони.
— Да се надяваме да не се стига дотам.
След като Фостър излезе, Джейн попита:
— Ами ако Лари не те остави да направиш каквото трябва?
— Няма да стане, Джейн.
— Защо?
— Все още съм президент. А и късметът още не ми е изневерил.
Джейн извърна лице.
— Не бъди толкова сигурен — каза тя.
Той я изгледа ядосано над чашата си.
— На чия страна си в края на краищата?
— Мислих за това цяла нощ. И още не съм стигнала до някакво решение.
Джейн излезе.
Президентът седна зад бюрото. Молеше се да издържи и този път.
77
— Ти ли си Рут Ан? — попита Мишел и премести поглед от оръжието на жената.
— Откъде знаеш името ми?
— Мамо, те работят за правителството. Дошли са за мистър Сам.
— Ти да мълчиш за мистър Сам, момче!