Първото семейство

— Полицаи ли сте?

— Защо мислиш, че може да сме полицаи? — попита Мишел и леко стисна рамото на момчето.

Гейбриъл подсмръкна, после се наведе и се загледа в босите си крака.

— Не знам.

— Знаеш ли къде е Уила?

— Не познавам момиче на име Уила.

— Не те попитахме това — каза Шон. — Попитахме те знаеш ли къде е.

— Не, не знам.

— Но знаеш за нея? — добави Мишел.

Гейбриъл я погледна. Изглеждаше нещастен.

— Не съм направил нищо лошо! Нито майка ми!

— Никой не е казал такова нещо. Къде е майка ти? — попита Мишел.

— Спи.

— Друг някой има ли в къщата?

— Май мистър Сам го няма.

— Сам Куори ли? — попита Шон.

— Познавате ли го?

— Чувал съм за него. Защо мислиш, че го няма?

— Няма го пикапа — отговори момчето.

— А защо плачеше, когато дойдохме?

— Ами… ей така.

— Трябва да има някаква причина — подкани го Мишел внимателно.

— Ти винаги ли имаш причина, когато плачеш? — попита Гейбриъл.

— Да.

— Аз пък не. Понякога си плача.

— Значи Сам го няма, майка ти спи. Има ли някой друг вътре?

Гейбриъл понечи да отговори нещо, но млъкна.

— Наистина е важно да знаем кой е тук — настоя Шон.

— Полицаи ли сте, или не?

Мишел извади служебните им карти и му ги показа.

— Работим с ФБР и Сикрет Сървис по отвличането на Уила Дътън. Тук някъде има ли индианец от племето коасати на име Юджин?

— Не, но има един на име Фред.

— В къщата ли е?

— Не. Той живее в каравана ей нататък — отвърна Гейбриъл и посочи на запад.

— Е, кой друг е у дома?

— Типи, но вече я няма.

— Типи?

— Дъщерята на мистър Сам. Той я докара у дома от болницата.

— Какво й е?

— Разболяла се е отдавна. Дишаше с помощта на апарати. В болницата е от години. С мистър Сам ходехме да й четем. Джейн Остин. „Гордост и предразсъдъци“. Чели ли сте я?

— Защо той я докара у дома? — попита Мишел вместо отговор.

— Не знам. Докара я.

— И сега не е тук?

— Не е в стаята си. Проверих.

— Заради това ли плачеше? Мислеше, че нещо й се е случило ли?

Гейбриъл вдигна очи към Мишел.

— Госпожо, мистър Сам е добър човек. Той ни прибра, мен и майка ми, когато нямаше къде да отидем. Той помага на хората. Помага на много хора. Нищо лошо няма да направи на мис Типи. Прави всичко за нея.

— Но ти плачеше. Трябва да има причина.

— Защо да ви я кажа?

— Защото искаме да помогнем — отговори Мишел.

— Така казваш, но не знам дали е истина.

— Ти си умно момче — намеси се Шон.

— Мистър Сам каза, че не трябва да имам доверие на никого, докато не докаже, че мога да му вярвам.

— Какво правите тук? — чуха рязък глас.