Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Застана на място, откъдето Карлос можеше да го вижда. Вдигна палец окуражително и после козирува. След това подкара към дома.
Куори беше написал писмо, което остави в мазето. Отнасяше за Рут Ан и Гейбриъл, макар и да не беше адресирано до тях. Искаше хората, които дойдат, да знаят истината. Всичко това беше негово дело и на никой друг. Беше оставил и завещанието си.
Качи се горе и надникна в стаята на Рут Ан. Спеше дълбоко. После надникна и в стаята на Гейбриъл. И той спеше. Извади сребърен долар от джоба си и го остави на шкафчето до леглото.
— Върви да учиш в колеж, Гейбриъл — прошепна той. — Живей и забрави, че си ме познавал. Ако понякога обаче си спомняш за мен, надявам се да не е с лошо. Просто в живота си получих карти, с които не знаех какво да правя. Направих най-доброто, на което съм способен.
Отиде до библиотеката. Огънят беше угасен с кофа вода. Стегна мускула на ръката си, където беше изгореният знак. Запали лампата, втренчи се в рафтовете с книги, после изгаси и затвори вратата.
Половин час по-късно паркира пикапа до самолета си. След още двайсет минути се отдели от земята. Издигна се и погледна към малката къща. По нищо не пролича, че знае какво има там. Сега трябваше да е съсредоточен. Миналото беше минало. Сега трябваше да гледа само напред.
Даръл беше осветил пистата със запалени факли, поставени през няколко метра от двете страни. Куори се приземи твърдо заради вятъра, намали скоростта, обърна, слезе и блокира колелата.
Ако нещата вървяха по план, с Даръл щяха да излетят оттук и да кацнат в Тексас. Всичко трябваше да продължи не повече от няколко часа. Оттам бяха определили маршрут, по който да се измъкнат през границата в Мексико. През тази граница беше по-лесно да преминеш на юг, отколкото на север. След това Куори щеше да се обади на ФБР от откраднат телефон и да им съобщи точното местоположение на рудника, за да могат да измъкнат Уила и Даян. Дотогава двете щяха да са добре. Имаха достатъчно запаси от храна и вода.
Планът беше добър, но само ако успееха да го осъществят.
Взе раницата си и тръгна към входа на рудника. Отговор щеше да има след няколко часа.
75
Когато Шон и Мишел свиха по черния път, който водеше към „Атли“, почти зазоряваше.
— Злокобно е — отбеляза Мишел, докато се движеха по самотния ветровит път. — Остави ли съобщение за Уотърс?
— Оставих, но не е ясно кога ще се свърже с нас. А и може да се окаже, че гоним вятъра.
— Нещо ми подсказва, че не е така.
— И на мен — призна той.
— Как смяташ да действаме?
— Ще проучим разположението на терена. Ще преценим какво можем да постигнем. Ще се молим за чудо и ще намерим Уила.
Мишел посочи напред.
— Онова там може да е „Атли“.
Къщата изникна пред очите им след един завой. От двете страни на пътя, който водеше към къщата, строена преди Гражданската война, се издигаха дървета, които сгъстяваха още повече мрака.
— Не виждам никакви коли отпред — каза Мишел и извади пистолета си.
— Наоколо има доста места, където може да се паркира.
Телефонният звън ги стресна. Беше Арън Бетак. Шон го изслуша, после затвори и се обърна към Мишел.
— В Белия дом лайното е ударило вентилатора. Джейн Кокс се е върнала от вечеря и е нахълтала в Овалния кабинет. С президента са се качили в апартамента си, разговаряли са, а после изведнъж се оказало, че първото семейство ще лети с необозначен самолет до неизвестно място.
— Какво е това, по дяволите?
— Очевидно някой се е свързал с нея по време на вечерята.
— Защо необозначен самолет?
— Вероятно не искат никой да узнае къде отиват. Най-малко журналистите.
— Охраната вероятно е полудяла, защото не са имали възможност да изпратят авангард.
— Точно така. Мъчат се да сглобят каквото могат, но като не знаят къде отиват?
— Не му каза какво открихме.
— Има предостатъчно други грижи, а и това тук може да се окаже балон. Ако обаче открием нещо, свързано с президента, ще го уведомим веднага.
— Шон, изгаси фаровете! — прошепна Мишел нервно.
— Какво има?
— Някой току-що излезе от къщата. — Тя посочи напред. — Спри тук и да се приближим пеша.