Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Остана заслушана, но звукът като че ли бе вече напуснал дома й.
През счупеното стъкло на задната врата долови мириса на дъжд върху ранната пролетна земя — мирис на пръст и влага. Пристъпи в мрака, а парчетата стъкло изхрущяха под крака й. От силния порив на вятъра крайчетата на черната найлонова торба зашляпаха по рамката.
Докато се промъкваше в дневната се сети, че лаптопът й е на малкото бюро. Ако не се лъжеше и ако изобщо можеше да разчита на някакъв късмет тази нощ, батерията му трябваше да е вече напълно заредена. Придвижи се към бюрото и отвори лаптопа. Екранът светна, примига два-три пъти, после обля стаята с млечносиня светлина. Джесика затвори очи за няколко секунди, после пак ги отвори. И тази светлина й стигаше. Дневната се разкри пред очите й.
Надникна зад малките канапенца, в сянката до шкафа с телевизора. Отвори и дрешника до входната врата. Никъде нищо.
Прекоси стаята. Ако не се лъжеше, Софи държеше електронното си вървящо кученце в едно от чекмеджетата под телевизора. Издърпа го. Ярката пластмасова муцунка се опули насреща й.
Йес!
Извади откъм гърба на играчката двете батерии и влезе в столовата. Пъхна ги във фенера. Светлина.
— Патрик. Най-сериозно ти казвам. Трябва да ми отговориш.
Не очакваше отговор. И не го получи.
Пое дълбоко въздух, съсредоточи се и бавно заслиза по стълбите към мазето. Долу цареше пълен мрак. Патрик беше изключил фенерчето. На половината път Джесика спря и прокара лъча през стаята в синхрон с пистолета. Неща, които поначало винаги са били безвредни — пералнята и сушилнята, мивката, котлето за отопление и омекотителят за вода, торбата със стиковете за голф и градинските мебели, както и всички останали дреболии от живота, — изведнъж се бяха заредили с някаква заплаха, изписана по повърхността им от дългите сенки.
Всичко си беше там, където трябваше да бъде.
С изключение на Патрик.
Продължи надолу по стълбите. Вдясно от нея имаше ниша, в която се помещаваше електроразпределителното табло с бушоните. Освети, доколкото можа, нишата и дъхът й спря от онова, което се разкри пред очите й.
Телефонната кутия.
Линията не бе прекъснала заради бурята.
Висящите надолу жици й говореха, че линията е била прерязана.
Внимателно стъпи върху бетонния под на мазето. Отново обшари помещението с фенерчето. Започна да отстъпва заднешком към предната стена, когато се спъна в нещо. Нещо тежко. Метално. Извърна се и видя една от гирите си, петкилограмова.
И в този миг съзря и Патрик. Лежеше по лице върху бетона. До краката му лежеше другата гира. Вероятно се беше спънал в нея, докато е отстъпвал на заден ход от телефонната кутия.
Не мърдаше.
— Стани — каза. Гласът й бе дрезгав и слаб. Запъна ударника на глока. Щракането отекна от тухлените стени. — Стани… копеле… мръсно.
Не помръдна.
Джесика го доближи и го бутна с крак. Нищо. Никаква реакция. Отпусна ударника, но продължаваше да държи пистолета насочен към него. Наведе се и пъхна ръка към шията му. Напипа пулс. Силен.
Но и нещо мокро.
Извади ръката си с кръв по нея.
Джесика отскочи назад.
Изглежда Патрик се е препънал в гирата, докато е режел телефонните жици, и е рухнал в несвяст.
Грабна лежащото то тялото фенерче и хукна нагоре. Изскочи през външната врата. Трябваше да се добере до мобифона си. Излезе на верандата. Дъждът продължаваше да блъска по брезентовия сенник. Огледа улицата. Навсякъде по другите къщи светеше. По улицата лежаха изпочупени клони, които й напомняха на разхвърляни кости. Силен порив на вятъра я окъпа за нула време. Улицата беше пуста.
С изключение на линейката отсреща. Габаритите бяха угасени, но чуваше двигателя й и видя пушека от ауспуха. Прибра пистолета в кобура и прекоси на бегом улицата под поройния дъжд.
Санитарят зад линейката тъкмо се канеше да затвори вратите, но чу Джесика и се обърна към нея.
— Какво има? — попита.
Джесика прочете името на горното джобче: Дрю.
— Дрю, слушай ме внимателно — каза Джесика.
— Окей.
— Аз съм полицай. В къщата ми има ранен човек.
— Лошо ли е ранен?
— Не съм, сигурна, но искам да ме изслушаш. Без да говориш.
— Окей.
— Телефонът ми не работи. Токът е спрян. Искам да се обадиш на 911. Да им кажеш, че полицай се нуждае от помощ. Да пратят тук всяко налично ченге и майка му. След като се обадиш, ела в дома ми. Раненият е в мазето.