Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
— Какво? Не те чувам. — Връзката наистина беше отвратителна.
— Да ти звънна ли на мобифона?
— Окей — каза Джесика. И в същия миг се сети. Мобифонът бе в колата. А тя — в гаража. — Не, няма смисъл. Давай нататък.
— Съобщиха ни какво е стискала в ръката си Лорен Семански.
Нещо за Лорен Семански.
— Окей.
— Счупена химикалка е било — викаше Шепърд. — От „Сейнт Джоузеф“.
Това поне Джесика чу ясно. Колкото й да не го искаше.
— Какво искаш да кажеш?
— На нея били логото и адресът на „Сейнт Джоузеф“. Химикалката е от самата болница.
Сърцето й изстина. Не можеше да повярва.
— Сигурен ли си?
— Няма ни най-малкото съмнение — каза Шепърд. Връзката започваше да се разпада. — Слушай, проследяващите са изтървали Фаръл… „Рузвелт“ е наводнен чак до…
Тишина.
— Джон?
Нищо. Линията бе прекъсната. Джесика зачука по комутатора.
— Ало?
Отвърна й плътна, черна тишина.
Окачи слушалката и отиде до дрешника в коридора. Хвърли поглед надолу по стълбите. Патрик още беше в мазето.
Бръкна в дрешника, на най-горната лавица, а умът й се завъртя като пумпал.
Той все разпитва за теб — казваше й Анджела.
Измъкна глока от кобура.
Бях тръгнал към сестра ми в Манаянк — бе казал Патрик, на няма и седем метра от още топлото тяло на Бетани Прайс.
Провери пълнителя. Пълен.
Докторът му идва вчера да го види — каза Агнес Пински.
Пъхна пълнителя, после вкара патрон в цевта. И заслиза надолу.
Навън вятърът продължаваше да вие и да раздрънква прозорците.
— Патрик?
Никакъв отговор.
Стигна до долния край на стълбището, изшляпа през всекидневната, издърпа чекмеджето на скрина и грабна стария фенер. Натисна бутона. Никакви батерии. Естествено. Благодаря ти, Винсънт.
Затвори чекмеджето. Извика още по силно:
— Патрик?
И пак тишина.
Губеше контрол върху събитията, и то адски бързо. Но беше изключено да слезе в мазето без светлина. Няма начин.
Тръгна заднишком нагоре по стълбите, като се мъчеше да не вдига никакъв шум. Ще грабне Софи и няколко одеяла, ще я качи на тавана и ще я заключи. Софи ще я е страх, но пък ще е в безопасност. Трябва да овладее както себе си, така и ситуацията. Ще заключи Софи, ще се добере до мобифона и ще поиска подкрепление.
— Няма страшно, пиленце — каза. — Няма страшно.
Взе Софи от леглото и я гушна. Софи трепереше. Зъбите й тракаха.
На мъждукащата светлина от свещите на Джесика й се стори, че й се привижда. Сто на сто й се е сторило. Вдигна свещта и я приближи.
Нямаше грешка. На челото на Софи бе направен кръст със син тебешир.
Убиецът не е в къщата.
Убиецът е в стаята.
72.
Петък, 21:25 ч.
Бърн излезе от булеварда „Рузвелт“. Главата му тътнеше, образите прелитаха един след друг с мощен рев — полудяло слайдшоу от кланица.
Убиецът дебне Джесика и дъщеря й.
Бърн беше видял лотарийния билет, оставен от убиеца в ръцете на Кристи Хамилтън, но отначало не се беше усетил. Нито един от групата не се усети. Едва когато в лабораторията почистиха номера, всичко си дойде на мястото. Нямаше нужда да търсят продавач на билети. Трябваше да вървят по следата, оставена от самия номер.
Според лабораторията, убиецът е избрал билет на Big 4 с номер 9-7-0-0.
А адресът на черквата „Сейнт Катерин“ бе Франкфърд Авеню номер 9700.
Джесика бе най-близо до истината. Молитвеният убиец е същият, който е омазал вратата на черквата преди три години, и е решен да приключи лудостта си именно там тази нощ. Възнамерявал е да откара Лорен Семански до черквата и да изпълни на олтара й последната от петте скръбни мистерии.
Разпятието.
Съпротивата и бягството на Лорен само са го забавили. В мига, в който пипна счупената химикалка в ръката на Лорен, Бърн усети закъде в крайна сметка е тръгнал убиецът и коя ще е последната му жертва. Веднага се обади в Осми участък, а оттам обещаха да пратят шестима полицаи в черквата и две патрулни коли до къщата на Джесика.
Единствената останала на Бърн надежда бе да не закъснеят.
Уличното осветление беше угаснало, а с него — и светофарите. И както ставаше винаги при подобни обстоятелства, филаделфийци до един забравяха как се шофира. Извади мобифона и отново потърси Джесика. Даваше заето. Опита мобифона й. Звънна пет пъти, после го прехвърли в гласовата поща.