Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Ейприл поклати глава и въздъхна.
— Два дни по-късно ходих във ФАА, където ми казаха, че на записите не се виждало нищо, защото радарите им не можели да засекат самолет, летящ на такава малка височина. И затова не ги притиснах.
— Тъй като не съм пилот или диспечер, госпожице Роузън, не знам дали твърдението им е лъжа или е продиктувано от незнание.
— Ейприл, казвайте ми Ейприл.
— Добре, Ейприл. Честно казано, в агенцията може би дори не знаят с какво разполагат.
— А вие как се сдобихте с тази информация?
По лицето му пробяга изражение на несигурност и той се извърна.
— Да не би да прикривате ФАА? — предизвика го тя.
— Не.
— Тогава кого?
— Преди всичко себе си, тъй като… могат да ме арестуват, ако кажа прекалено много.
— Да ви арестуват? Но как може някой да ви арестува?
— Ами… когато една компания работи за военните, има определени проекти, които изискват високо ниво на секретност.
— Значи вашата компания или която и да е държавна агенция, за която тя работи, крие тези компютърни архиви.
— Не, не. Не ги крият. Дори не ги притежават. Просто този компютърен архив, който аз видях и го копирах за вас, все още е във ФАА. Имам един приятел, който ми показа как да се промъкна по електронен път през „задната вратичка“ в компютрите им и да отворя файла, за да го разгледам. Не да го променя или да го повредя, а само… само да го видя — направо от тяхната база данни.
— И това е незаконно, въпреки че архивите са публични?
— Навярно е така.
Тя се извърна и прехапа долната си устна.
— Добре, значи онова, което сте видели, установява, че курсовете на самолетите се пресичат. Това първо, а второ, знаете, че реактивният самолет е летял на същата височина, както баща ми, колкото и необичайно да изглежда това.
— Знам го със сигурност.
— Ние първо си помислихме, че може би е закачил антената на преминаващ кораб — рече Ейприл. — Но сега вече не съм толкова сигурна.
— Възможно е да е ударил кораб, но ако радарната отметка е на самолета на баща ви, то най-вероятният сценарий е да е закачил реактивния самолет.
— А при такъв сблъсък витлото определено може да се счупи.
— И аз мисля така.
Ейприл се извърна на седалката, за да го погледне в очите.
— Не разбирам обаче едно нещо, Бен. Вие твърдите, че не е имало квадратче с данни за реактивния самолет, нито за височината, на която е летял, но сте сигурен, че е летял на петнайсет метра височина. Откъде знаете?
— Не мога…
— Можете! Щом сте стигнали дотук, щом сте ми казали толкова, трябва да знам. Баща ми направо рухва от тревоги.
— Вижте, Ейприл, моля ви да ме изслушате. Моята цел е да дам на вас и на баща ви най-добрата насока, която е по възможностите ми. Вие поемате оттук нататък. Не мога да гледам как мачкат някого, но аз също съм в сериозна опасност, ако ви кажа нещо повече.
— Но как изобщо бих могла да използвам онова, което ми казахте?
— Сега вече знаете каква информация трябва да искате от тях. Може би ще ви е нужен адвокат.
— Имаме адвокат и сме предприели действия. Ще се съгласите ли да свидетелствате, ако дадем ФАА под съд?
— Не, за бога!
— А ако съдим вашата компания? Как й беше името?
— „Юниуейв“. Ще отричат всичко и ФАА ще ги подкрепи.
— Защо?
— Ами…
— Става дума за някакви секретни изпитания, нали?
— Не мога да ви кажа! Съобщих ви всичко, което мога, и… започвам да си мисля, че това бе една тъпа скаутска грешка.
Тя се пресегна и докосна ръката му.
— Добре, съжалявам много. Благодаря ви за стореното и ви обещавам, че няма да ви причиним неприятности. Просто съм много разстроена.
— Напълно ви разбирам.
— Но, Бен… и аз трябва да ви кажа нещо. Трябва да ви кажа откъде знам, че самолетът е бил бийчкрафт.
— Гълфстрийм — рече категорично Бен.
— Добре. Гълфстрийм.
— Откъде можете да знаете за него? Искам да кажа, че той явно излита от „Елмъндорф“, но къде лети — това не би трябвало да е публично достояние.
Тя го изгледа в продължение на няколко секунди, след което пое дълбоко дъх: