Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Прелита през широкия булевард, прицелила мерника си в митническия пост на четиристотин метра оттам — ще се наложи да го прескочи. Нещо й подсказва да погледне нагоре.
Защото, в края на краищата, сградата, от която току-що е избягала, се издига над нея — безброй етажи, гъмжащи от федерални гадове. Алармите вият. Повечето прозорци не се отварят — остава им само да гледат през тях. Но на покрива има хора. Покривът представлява гора от антени. Щом е гора, то тия типове са малките гадни гноми, живеещи по дърветата. Готови са за действие, сложили са си слънчевите очила, въоръжени са и я наблюдават.
Но само един-единствен се прицелва в нея. И то с нещо огромно. Дулото е колкото бейзболна бухалка. Тя вижда как то блясва и изведнъж се окичва с поничка от бял дим. Оръжието не се цели право в нея, а пред нея.
Нервнопаралитичният снаряд се приземява на улицата точно пред нея, отскача във въздуха и гръмва на височина шест метра.
Следващата четвърт секунда: не я ослепява ярък светлинен проблясък. Тя съвсем ясно вижда как ударната вълна се разраства навън в идеална сфера, твърда и осезаема като ледена топка. Там, където сферата допира улицата, създава кръгова вълна, кара камъчетата да отскачат, помита старите опаковки от „Макдоналдс“, отдавна смачкани, и издухва фин, брашноподобен прах от всички пукнатинки в настилката. Прахът връхлита към нея по пътя като микроскопична виелица. Над него ударната вълна, увиснала във въздуха, приижда със скоростта на звука — въздушна леща, която сплесква и изкривява всичко зад себе си. Уай Ти преминава през лещата.
42
Когато Хиро преваля прохода с мотоциклета си в пет часът сутринта, град Порт Шърман, Орегон, изведнъж се ширва пред него: сияние на жълто логло, обвито в обширна U-образна долина, изсечена преди векове в скалата от огромен леден език в епохален период на геоложки кунилингус. Краищата му, там, където се слива с дъждовната гора, са посипани със златен прашец, който става все по-гъст и искрящ с приближаването към пристанището — дълъг, тесен, подобен на фиорд прорез, издълбан в правата брегова линия на Орегон, дълбок, студен окоп, пълен с черна вода, насочен право към Япония.
Хиро отново е на Ръба. Хубаво е, след цяла нощ пътуване през гората. Прекалено много селяндури, прекалено много планинци.
Дори и от петнайсет километра разстояние и километър и половина височина гледката не е красива. Отвъд централния пристанищен район Хиро различава няколко червени петънца, което е малко по-добре от жълтото. Иска му се да може да мерне нещо зелено, синьо или лилаво, но като че няма квартали, решени в тези префинени цветове.
Но пък и тази работа не е точно от префинените.
Изминава близо километър, сяда на един плосък камък на открито — тук не могат да го издебнат от засада — и влиза в Метавселената.
— Библиотекарю?
— Да, господине?
— Инана.
— Фигура от шумерската митология. По-късните култури я познават като Ищар или Естир.
— Добра или лоша богиня?
— Добра. Любима богиня.
— Да си е имала работа с Енки или Ашера?
— Най-вече с Енки. Двамата с Енки са били ту в добри, ту в лоши отношения. Инана е известна като кралицата на всички велики ме.
— Мислех, че ме принадлежат на Енки.
— Точно така. Но Инана отишла в Абзу — водната крепост на град Ериду, където Енки пазел ме — и го накарала да й ги даде всичките. Така ме били въведени в цивилизацията.
— Водна крепост, значи.
— Да, господине.
— А Енки как се почувствал?
— Той й ги е дал доброволно, очевидно защото е бил пиян и зашеметен от женския чар на Инана. Когато изтрезнял, опитал се да я догони и да си ги върне, но тя го надхитрила.
— Нека се позанимаем със семиотика — смънква Хиро. — Салът е водната крепост на Л. Боб Райф. Там той пази всичко. Всичките си ме. Хуанита замина за Астория — най-близкото място до Сала — преди два дни. Според мен се опитва да се прави на Инана.
— В друг популярен шумерски мит — продължава Библиотекарят — Инана слиза в подземния свят.
— Продължавай — насърчава го Хиро.
— Тя събира всички свои ме и навлиза в земята, от която няма връщане.
— Страхотно.
— Тя преминава през подземния свят и стига до храма, в който властва Ерешкигал, богинята на смъртта. Пътува под фалшив предлог, лесно разгадан от всевиждащата Ерешкигал. Но въпреки това богинята на смъртта й позволява да влезе в храма. Щом Инана влиза, свалят от нея одеждите, украшенията и ме и я отвеждат, чисто гола, пред Ерешкигал и седемте съдии от долната земя. Съдиите „приковали в нея очи — очите на смъртта; с тяхното слово — словото, измъчващо духа, Инана била превърната в труп, в парче разлагащо се месо, и окачена на кука на стената“. Креймър.