Снежен крах

Така че Уай Ти кибичи половин час в малката стаичка и се занимава с домакинство — преглежда си нещата, сменя батериите на всичките си джунджурии, почиства си ноктите, пуска самоподдръжката на скейтборда. После подписва шибания документ и го подава на пича. И влиза във Федландия.

Не е трудно да намери мястото. Типична федерална сграда — милион стъпала. Все едно е построена на върха на планина от стъпала. Колони. В тази сграда има повече народ от обичайното. Набити типове с напомадени коси. Сигурно е нещо като ченгеджийница. Пазачът на входа си е ченге отвсякъде и й вдига пара за това, че си е внесла скейтборда вътре. Все едно навън си имат сигурно място, където човек да си остави скейтборда.

Страшно мъчна работа е да се разбереш с това ченге. Но всичко е нормално, Уай Ти също се чувства така.

— Ето ти плика — казва тя. — Занеси си го ти на деветия етаж в почивката ти. Много гадно, че ще трябва да катериш стъпалата.

— Виж — казва той, тотално вбесен — това тук е ООКИК. Тук е, така да се каже, главният щаб, централата на ООКИК. Ясно? Всичко, ставащо на километър разстояние оттук, се записва на видеолента. Хората не плюят по тротоара там, откъдето се вижда тази сграда. Дори не говорят мръсни думи. Никой няма да ти открадне скейтборда.

— Още по-зле. Ще го тафят. После ще ми кажат, че не са го тафили, ами са го конфискували. Знам ви аз вас, федералните, вечно конфискувате това и онова.

Типът въздъхва. После погледът му се разфокусира и той млъква за минута. Уай Ти разбира, че той изпраща съобщение по малката слушалка, пъхната в ухото му — белегът на истинския федерален.

— Влизай — казва той накрая. — Но трябва да се разпишеш.

— Естествено — отговаря Уай Ти.

Ченгето й подава формуляра, който всъщност е компютър — бележник с електронна писалка. Тя написва на екрана „Уай Ти“, после буквите се преобразуват в дигитална бит-карта, на която автоматично се отпечатва часът и я изпращат в големия компютър във Федералната централа. Тя знае, че няма да мине през детектора за метал, без да я съблекат гола, затова просто прескача масата на ченгето — какво ще й направи, да не би да я застреля? — и нахлува в сградата със скейтборда под мишница.

— Хей! — немощно й подвиква онзи.

— Какво, да не би тук да имате много агенти, нападнати в гръб и изнасилени от куриерки? — пита тя, докато натиска свирепо бутона на асансьора.

Асансьорът се бави цяла вечност. Тя губи търпение и тръгва да катери стълбите като другите федерални.

Пичът е прав, тук, на деветия етаж, определено си е ченгеджийска централа. Всичките гадове с тъмни очила и напомадени коси, които някога сте виждали, до един са тука и от ушите на всички се спускат тънки спирални от жици в телесен цвят. Има и жени — по-страшни дори от мъжете. Какви неща може да стори една жена на косата си, само и само да изглежда професионалистка — не е за приказване! Защо просто не си сложат по една мотоциклетна каска? Нея поне можеш да свалиш.