Бурята

Мюнира и Фарадей работиха през цялата нощ, като се редуваха да подремнат. Томовете от сбирката на Библиотеката на Конгреса, скатани тук, бяха в обхвата от смехотворното до възвишеното. Детски книжки с илюстрации и политически трактати. Романтични сказания и биографии на хора, вероятно значими за времето си, но отдавна забравени от историята. И накрая, в малките часове на нощта, тя откри атлас на света, издаден в края на двайсети век. Онова, което видя в него, дотолкова я стъписа, че ѝ се наложи да седне.

Минути по-късно разтърси Фарадей, за да го събуди от сън, който бездруго не беше чак толкова дълбок.

— Какво има? Намери ли нещо?

Усмивката на Мюнира бе толкова широка, че стигаше и за двама им.

— О, намерих, и още как!

Тя го заведе до атласа, оставен отворен на една от масите. Страниците му бяха оръфани и пожълтели от времето. Онази, на която бе разгърнат, показваше Тихия океан. Тя прокара пръст по изображението.

— Деветдесет градуса, една минута и петдесет секунди северна ширина, сто шейсет и седем градуса, петдесет и девет минути, петдесет и осем секунди източна дължина — това е самият център на сляпото петно.

Мъдрите очи на Фарадей се разшириха.

— Острови!

— Според картата са били наричани Маршалови острови — каза му тя. — Но са нещо повече от обикновени острови…

— Да — прекъсна я Фарадей и посочи. — Виж как всяка група острови оформя ръба на масивен праисторически вулкан…

— В статията на следващата страница се казва, че има 1225 малки острова около двайсет и девет вулканични ръба. — Тя му показа надписите на картата. — Атолът Ронгелап, атолът Бикини, атолът Маджуро.

Фарадей ахна и разпери ръце.

— Атоли! — възкликна. — Точно това се пее в песничката, но аз го изтълкувах като детинско възклицание!

Мюнира се усмихна.

— „Атол за живите, атол за онези, които изгубени бродят, атол за мъдреците, дето сметката водят.“ — После придвижи пръста си към горния край на страницата. — А още и това!

Северно от атолите, които бяха заличени от света, имаше остров, все още съществуващ на съвременните карти.

Фарадей поклати глава изумен.

— Остров Уейк! С други думи, Страната на будуването.

— И на юг от Уейк или Страната на будуването, както се пее в песничката, в самия център на Маршаловите атоли… — подсказа тя.

Фарадей се втренчи в най-големия от атолите в самия център.

— Куаджалейн… — промълви. Мюнира почти го усети как потрепери. — Куаджалейн е Земята на бленуването.

Бяха намерили потвърждение на всичко, издирвано от тях.

И тогава в тишината, последвала откритието им, на Мюнира ѝ се стори, че чува нещо. Механично жужене. Обърна се към Фарадей, който смръщи вежди.

— Чухте ли това? — попита го.

Насочиха фенерите си през обширното пространство, затрупано с останки от Епохата на смъртните. Дърводелската работилница бе покрита с вековен прах. Нямаше отпечатъци от обувки освен от техните. Никой не бе влизал тук от един век насам.