Бурята

Залата на Световния съвет на Косачите бе огромна кръгла сграда в самия център на Окото на Ендура — достъпна само по един от трите грациозно извити моста, водещи към нея от околната територия на острова. Беше почти като арена, но без места за зрители. Върховните Косачи предпочитаха да нямат публика. Единствено по време на ежегодния Глобален конклав, когато идваха представители от всички региони на Земята, пространството се запълваше. През повечето време присъстваха само Върховните Косачи, близките им сътрудници и Косачите, оказали се достатъчно дръзки да поискат аудиенция.

В центъра на светлия мраморен под бе инкрустираният златен символ на Косачите, а по периметъра на равни отстояния бяха разположени седем издигнати кресла, които биха могли да бъдат описани единствено като тронове. Естествено, те не бяха наричани тронове, а Седалища за размисъл, защото в гилдията на Косачите рядко наричаха нещата с истинските им имена. Всяко едно бе издялано от различен вид камък в почит към континентите, представлявани от Върховните Косачи. Паназиатското Седалище за размисъл бе изработено от нефрит, Евроскандинавското бе от сив гранит, Антарктика беше от бял мрамор, Австралия — червен пясъчник от Улуру, Югомерика беше от розов оникс, Северомерика беше шисти и пясъчник, наслоени като Гранд Каньон, а Седалището на Африка бе от изкусно издялани овали картуш, взети от гробницата на Рамзес II.

И всеки Върховен Косач — от първите, седели на тях, до настоящите — се оплакваше колко са неудобни.

Това беше преднамерено напомняне на Върховните Косачи, че макар да бяха на най-високите човешки постове в света, никога не биваше да се чувстват твърде удобно и да изпитват самодоволство.