Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 228
Перейти на страницу:

През пролетта на 1936 година инвеститорите станаха по-уверени, хората пак започнаха да си внасят парите в банките и Уилям отсъди, че вече е време да опитат отново на фондовия пазар, Тони обаче отхвърли предложението му с написана набързо заповед до всички отдели, одобрена преди това от финансовата комисия. Уилям нахълта като хала в кабинета му и заяви, че ще се махне от банката.

— И дума да не става. Проумей, че открай време съм се стремял да ръководя банката предпазливо и обмислено, просто не искам да рискувам на борсата с парите на хората.

— Да де, но ако и занапред стоим със скръстени ръце и гледаме отстрани, другите банки ще се възползват и ще ни изпреварят. Банки, на които допреди десетина години не сме гледали като на конкуренти, ще ни изместят.

— Ще ни изместят в какво, Уилям? Може би в бързите печалби, но не и като надеждна, сигурна институция с добро име.

— Мен обаче ме интересуват печалбите — сопна се младежът. — Смятам, че е дълг на банката да осигури на вложителите добра възвръщаемост, а не просто да отбива номера.

— Предпочитам наистина да стоя със скръстени ръце, вместо да залагам на карта доброто име, с което под ръководството на дядо ти и баща ти тя се ползва вече близо половин век.

— И дядо ми, и баща ми винаги са търсели възможности да разширят дейността на банката.

— При благоприятни обстоятелства — уточни Тони.

— При всякакви обстоятелства — знаеше си своето младият банкер.

— Защо изобщо вдигаш пушилка, Уилям? Имаш зелена улица да ръководиш както сметнеш за добре своя отдел.

— Друг път имам! Непрекъснато ми връзваш ръцете.

— Дай да бъдем откровени един с друг, Уилям. Една от причините напоследък да съм особено предпазлив е, че вече не може да се разчита на Матю.

— Не набърквай Матю. Пречиш не на него, а на мен. Аз оглавявам отдела.

— Няма как да не набърквам Матю. Де да можех! В крайна сметка аз нося отговорност за работата на всеки тук, а Матю е заместник-началник на най-важния отдел в банката.

— Точно защото съм шеф на въпросния отдел, именно аз нося отговорност за заместника си.

— Не, Уилям, няма как само ти да носиш отговорност, при положение че Матю идва на работа чак в единайсет часа, и то пиян, нищо че двамата сте първи приятели от много време.

— Не преувеличавай.

— Не преувеличавам, Уилям. Вече година банката търпи Матю Лестър и единственото, което ме е спирало да ти кажа колко разтревожен съм, е близкото ти приятелство с него и с родителите му. Виж, неговата оставка ще приема на драго сърце. Един по-силен мъж отдавна да е напуснал. А и приятелите му нямаше да си мълчат.

— И дума да не става — отсече Уилям. — Напусне ли той, напускам и аз.

— Така да бъде, Уилям — рече Тони. — Нося отговорност пред хората, внесли парите си при нас, а не пред приятелите ти от училище.

— Някой ден ще съжаляваш, че си го казал, Тони — закани се младежът, след което излезе с гръм и трясък от кабинета на председателя на управителния съвет и се върне вбесен в своя кабинет.

— Къде е господин Лестър? — подвикна той, докато минаваше покрай секретарката.

— Още не е дошъл, уважаеми господине.

Той погледна отчаян часовника си.

— Веднага щом се появи, му кажете, че искам да го видя.

— На всяка цена, господине.

Както ругаеше, Уилям заснова из кабинета си. За беда всичко, което Тони Симънс му беше казал за Матю, бе вярно. Уилям се опита да си спомни кога е започнало всичко и затърси някакво просто обяснение. Мислите му бяха прекъснати от секретарката.

— Господин Лестър дойде току-що.

Матю влезе доста плахо, очевидно пак го мъчеше махмурлук. През последната година направо се бе състарил, лицето му бе посърнало, по него нямаше и следа от някогашната свежест, присъща на всички, които спортуват. Уилям направо не можеше да го познае. Нима това бе неговият приятел от двайсет години?

— Къде се губиш, дявол те взел?

— Успах се — заоправдава се другият младеж и както никога, се почеса по лицето. — Легнах си доста късно.

1 ... 131 132 133 134 135 136 137 138 139 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)