Каин и Авел [bg]

У дома се чувстваше щастлив с Кейт и с детето, което очакваха да се роди някъде по Коледа, затова пък в банката се притесняваше все повече за Матю. Той се бе пристрастил към чашката и закъсняваше за работа, без да дава обяснения. След няколко месеца Уилям си даде сметка, че вече не може да разчита на своя приятел. Отпърво не казваше нищо с надеждата, че колкото и да не му е присъщо, Матю се е пропил заради отмяната на сухия режим и скоро отново ще влезе отново в правия път. Това обаче все не ставаше и нещата вървяха от зле към по-зле. Чашата на търпението преля, когато една сутрин през ноември Матю закъсня с цели два часа и заради измъчващия го махмурлук допусна елементарна безсмислена грешка, като направи инвестиция, от която клиентът, вместо да спечели, загуби. Уилям разбра, че е крайно време да хване бика за рогата и да си изясни нещата с Матю. Той си призна грешката и разкаян, се извини. Уилям бе благодарен, че кавгата се е разминала, и тъкмо да покани приятеля си на обяд, когато в кабинета влетя секретарката.

— Жена ви, господине. Закарали са я в болницата.

— Защо? — уплаши се Уилям.

— Заради детето — обясни секретарката.

— Но терминът е чак след шест седмици — не повярва Уилям.

— Знам, господине, ала доктор Маккензи ми се видя твърде разтревожен и настоя да сте отидели час по-скоро в болницата.

Матю, който допреди минути бе доста умърлушен, веднага се окопити и закара Уилям до болницата. В съзнанието и на двамата нахлуха спомени за смъртта на майка му и за мъртвороденото момиченце.

— Да се молим на Бога това да не сполети и Кейт — рече Матю, докато спираше на паркинга пред болницата.

Не се наложи някой да показва на Уилям как да стигне до детското отделение „Ричард Каин“, което Кейт бе открила официално преди половин година. Пред родилното стоеше медицинска сестра, която му каза, че доктор Маккензи е при жена му и че тя е загубила много кръв. Уилям заснова безпомощно напред-назад по коридора и точно както преди години, зачака изтръпнал. Всичко това му бе до болка познато. Сега му се струваше, че изобщо не е съществено дали ще бъде председател на управителния съвет, важното бе да не загуби Кейт. Кога ли за последен път й беше казал „обичам те“? Матю седеше заедно със своя приятел, кръстосваше с него по коридора, стоеше неотлъчно до него, но не проронваше и дума. Нямаше какво да каже. Всеки път, когато от родилното влезеше или изтичваше медицинска сестра, Уилям си поглеждаше часовника. Секундите се превръщаха в минути, минутите — в часове.