Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 228
Перейти на страницу:

Уилям му помогна да стане, хвана го под мишница и го поведе бавно през кафенето към изхода. За пръв път си даде сметка колко тежък е Матю. В края на барплота седяха двама полицаи и Уилям чу как единият подмята:

— Проклети педали!

Качи Матю на колата и се върна на Бийкън Хил. Кейт ги чакаше.

— Трябвало е да си легнеш, скъпа.

— Не ми се спи — отвърна тя.

— Не е на себе си.

— Това ли е гаджето, дето ми обеща? — попита Матю.

— Да. Ще се погрижи за теб — потвърди Уилям, после двамата с жена му го отведоха в спалнята за гости и го сложиха да легне.

Кейт започна да му смъква дрехите.

— Ти също трябва да се съблечеш, котенце — подкани я той. — Вече ти платих десетте долара.

— Първо си легни, и тогава — подметна уж весело Кейт.

— Защо ми се виждаш тъжна, красавице? — попита младежът.

— Защото те обичам — отвърна младата жена и от очите й бликнаха сълзи.

— Не плачи — примоли се Матю, — излишно е. Този път ще се справя, ще видиш.

Съблякоха го и Уилям го зави с чаршаф и одеяло. Кейт угаси осветлението.

— Нали обеща, че ще си легнеш с мен — възропта сънено Матю.

Тя затвори тихо вратата.

Уилям спа на един фотьойл пред стаята на Матю, да не би през нощта той да се събуди и да се опита да се измъкне. На сутринта Кейт го събуди, преди да занесе на Матю закуска.

— Какво търся тук? — бе първото, което я попита Матю.

— Снощи след увеселението у Андрю Маккензи дойде у нас — отвърна не особено убедително младата жена.

— Не, не съм идвал тук. Отидох в „Ин енд Аут“, бях с една вещица, как ли й беше името, а, да, Патриша, отказа, моля ти се, да влезе с мен вътре. Майко мила, чувствам се ужасно, сякаш ме е влачил порой. Намира ли ти се доматен сок? Не искам да съм груб, но последното, от което имам нужда, е закуска.

— Както кажеш, Матю.

В стаята влезе и Уилям. Матю извърна очи към него. Двамата се гледаха дълго, без да продумват.

— Знаеш, нали? — попита накрая Матю.

— Да — потвърди другият мъж. — Държах се като последния глупак, дано ми простиш.

— Не плачи, Уилям. Не съм те виждал да плачеш, откакто беше на дванайсет години и онзи калтак Къвингтън се нахвърли да те бие, та се наложи да те отървавам. Помниш ли? Какво ли прави сега Къвингтън? Сигурно държи някой бардак в Тихуана, за друго не става. Но ако наистина държи бардак, значи бардакът е хубав. Нали ще ме заведеш? Не плачи де. Мъжете не плачат. Не може да се направи нищо. Обиколих всички специалисти, като се почне от Ню Йорк и се стигне до Лос Анджелис и Цюрих — безсилни са. Нали не възразяваш днес сутринта да не идвам на работа? Наистина се чувствам ужасно. Събуди ме, ако прекаля със спането или преча, все ще се прибера сам вкъщи.

— Тук е твоят дом, Матю — отсече Уилям.

Лицето на приятеля му се преобрази.

— Ще кажеш ли на баща ми, Уилям? Сили нямам да го погледна в лицето. Единствен син си, знаеш как е.

— Да, ще му кажа — обеща младежът. — Утре ще отида в Ню Йорк и ще му кажа, но само ако обещаеш да останеш у нас. Няма да те спирам, ако си решил да се напиваш, можеш да спиш и с всички жени, които си харесаш, само остани у нас.

— Това, Уилям, е най-доброто предложение, което съм получавал от няколко седмици. А сега ще поспя. Напоследък се уморявам бързо.

Уилям загледа как Матю се унася, сетне потъва в дълбок сън, и взе от ръката му празната чаша. По чаршафите бе останало петно от доматен сок.

— Не умирай! — пророни той едва чуто. — Много те моля, Матю, не умирай. Забрави ли, че ние с теб ще управляваме най-голямата банка в Щатите?

На другата заран замина за Ню Йорк, за да се срещне с Чарлс Лестър. Щом му съобщи новината, той се състари направо пред очите му и се сгърби на стола.

— Благодаря ти, че дойде, Уилям, и ми каза лично. Знаех си аз, че има нещо, откакто Матю престана да ми гостува всеки месец. Ще идвам в края на всяка седмица. Той сигурно ще иска да остане при вас с Кейт. Ще се опитам да не показвам колко ми е тежко. Божичко, какво толкова е направил, че да го сполети това! След смъртта на жена ми работя единствено заради Матю, сега на кого ще оставя банката? Сюзан не се интересува от нея.

— Идвайте в Бостън винаги, когато ви се прииска. Ще бъдете добре дошъл.

— Благодаря ти, Уилям, за всичко, което правиш за Матю. — Старецът се взря в него. — Жалко, че баща ти не е жив, за да види колко достоен е синът му за името „Каин“. Де да можех да се разменя с Матю, той да живее, а аз…

1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)