Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

— Вкъщи си е, къде другаде?

— И къде му е къщата? — опита отново Уилям.

— Американец сте, нали, господине?

— Да — потвърди нетърпеливо младежът.

— Как къде, до църквата — отвърна клисарят.

— Ще ни почакате ли десетина минути?

— Защо да го правя, господине?

Уилям извади от вътрешния си джоб голяма бяла банкнота от пет лири стерлинги и я разгъна.

— За всеки случай останете тук още четвърт час.

Клисарят се взря съсредоточено в банкнотата и възкликна:

— Американци, какво да ги правиш! Така да бъде, ще почакам, господине.

Уилям го остави с петте лири стерлинги и поведе припряно Кейт към изхода на църковния двор. Докато минаваха покрай дъската за обяви пред входа, той прочете „Енорийски свещеник: преподобният Саймън Туксбъри, магистър по хуманитарни науки, завършил Кеймбриджкия университет“. До обявата се мъдреше закован с пиронче призив към миряните да помогнат за нов покрив на църквата. В него се заявяваше доста плахо, че от полза ще бъде всяко пени, така че да се съберат необходимите петстотин лири стерлинги. Уилям забърза към къщата на свещеника, Кейт заситни няколко крачки зад него. Младежът почука силно на вратата, отвори им ухилена румена възпълна лелка.

— Вие госпожа Туксбъри ли сте? — попита Уилям.

— Да — усмихна се пак лелката.

— Може ли да поговоря със съпруга ви?

— В момента е зает, пие си чая. Наминете след малко.

— Опасявам се, че не търпи отлагане — настоя младежът.

Кейт се стъписа, но не каза нищо.

— В такъв случай заповядайте, влезте.

Къщата на свещеника бе строена още в началото на шестнайсети век и в камината в тесния каменен вестибюл гореше огън. Свещеникът — върлинест слаб мъж, който похапваше тънички сандвичи с краставица, се изправи да ги посрещне.

— Добър ден, господин…

— Каин, Уилям Каин.

— Какво обичате, господин Каин?

— Ние с Кейт — поясни американецът — искаме да се венчаем.

— О, колко трогателно — намеси се госпожа Туксбъри.

— Наистина — подкрепи я свещеникът. — От нашата енория ли сте? Нещо не помня да съм…

— Не, драги ми господине, американец съм. Водя се към църква „Сейнт Пол“ в Бостън.

— Вероятно не в Линкълншър, а в Масачузетс — уточни преподобният Туксбъри.

— Да — отвърна Уилям — беше му изхвърчало от главата, че и в Англия има Бостън.

— Прекрасно! — възкликна свещеникът и вдигна ръце, сякаш се канеше да ги благослови. — И за коя дата смятате да насрочите сливането на душите си?

— За днес, драги ми господине.

— За днес ли? — сепна се свещеникът. — Не знам, господин Каин, какви са традициите в Съединените щати, съпътстващи отговорната, свещена обвързваща институция на брака, макар че напоследък четем за някакви твърде странни случки, станали с ваши сънародници в Калифорния. Но го смятам най-малкото за свой дълг да ви уведомя, че тези обичаи все още не са се наложили в Хенли на Темза. В Англия, уважаеми господине, трябва да сте живели цял календарен месец в дадена енория, за да сключите там брак, и да сте разлепили на три пъти обяви, с които да съобщавате за това, освен ако не са налице някакви извънредни обстоятелства — тогава вече изискванията не са така строги. Но дори и такива обстоятелства да съществуваха, пак трябва да получа съгласието на епископа, нещо, за което се искат поне три дни — добави господин Туксбъри, вече долепил ръце до хълбоците си.

Кейт също се включи за пръв път в разговора:

— Колко още пари ви трябват за новия покрив на църквата?

— А, покривът ли? Тъжна работа, ще знаете, но сега не му е времето да ви занимавам с това, началото на единайсети век, представяте ли си…

— Колко още ви трябват? — попита и Уилям и стисна още по-силно ръката на Кейт.

— Надяваме се да съберем петстотин лири стерлинги. Дотук не можем да се оплачем. Само преди седем седмици сме обявили, че набираме средства, а вече разполагаме с двайсет и седем лири, четири шилинга и четири пенита.

— Не, скъпи — прекъсна го госпожа Туксбъри. — Не си включил едната лира стерлинга, единайсетте шилинга и двете пенита, които миналата седмица събрах на разпродажбата на стари вещи.

— Вярно, скъпа. Извинявай, че пропуснах да отбележа личния ти принос. Общо това прави… — засмята наум преподобният Туксбъри, вдигнал вежди към небето, откъдето да му дойде вдъхновение.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?