Среднощен сокол [bg]

Ворна обърна гръб на жената и сложи ръка върху челото на момчето. Затвори очи и остави духа си да проникне в детето. То умираше. В това нямаше съмнение — всички органи бяха на път да се разпаднат. Отначало Ворна не откриваше причина, затова потърси по-дълбоко, духът ѝ се сля с кръвта във вените. Бъбреците бяха най-зле и тя се съсредоточи върху тях, за да укрепи тъканите. Но и докато ги изцеляваше, отново почувства как нещо ги разяжда. Точно каквото ѝ обясняваше Бануин за състоянието на Руатан — каквото и да излекува, започвало да слабее почти незабавно.

Измъченото сърце на Орин внезапно спря. Ворна го насити с изблик на енергия. Сърцето трепна и започна да бие отново.

Тя изостри вниманието си още повече и продължи да търси в кръвния поток. Сега усещаше и жизнените елементи в кръвта. Още не откриваше признаци на болест. На черния дроб не му оставаше много и Ворна го подкрепи. После бъбреците се увредиха и тя ги заздрави повторно. Започваше да се уморява, а дори не се досещаше какво погубва това дете.

Отдръпна духа си от тялото му. Сега Орин изглеждаше малко по-добре, дишаше по-леко. Гуен се върна в стаята, носеше две пълни чаши. Ворна я видя как се зарадва, щом погледна сина си.

— Не прибързвай с надеждите — каза ѝ строго. — Още не мога да разбера какво причинява болестта. Седни настрана и каквото ще да става, не ми говори, ако аз не те попитам нещо. Разбра ли?

— Да — покорно отвърна Гуен.

Ворна се взираше във восъчната на цвят кожа. „Мисли! Източникът на болестта е много силен, но защо не се е разболял по-рано? Ако е заразно, непременно би го прихванал по-рано от Руатан. Щеше да се разболее и майката, а и всички други около големия брат. Значи не може да е подобно на чумата или друга зараза. Но има някаква връзка с умрялото момче…“

Сърцето спря отново. Духът на Ворна пак влезе в тялото на Орин и дари енергия на поразения орган. Момчето се сгърчи и пулсът му се възобнови. Ворна се обърна към Гуен.

— Каза, че се е разболял днес? А преди това не личеше да е болен, така ли?

— Не личеше. Винаги е бил здрав. Няма ли да направиш нещо?

— Правя нещо, Гуен. Запази спокойствие.

Ворна пак насочи вниманието си към детето. Кожата беше гореща, тялото се потеше обилно, за да смъкне малко температурата. Тя проникна отново навътре, за да възстанови черния дроб и бъбреците. За пръв път се натъкваше на такова състояние. Изглеждаше, че болестта напада непрекъснато отвън.

Бореше се за живота му цял час, силите ѝ вече се изчерпваха. Върна духа в себе си, свлече се на стола и отпи глътка от изстиналата отвара. Незнайната болест, която бе убила Руатан, сега погубваше и по-малкия му брат. Тя се вторачи в Гуен.

— Колко продължи болестта на Руатан?

— Почти година. Първо се почувства слаб, не му се ядеше. Все заспиваше. С всеки месец ставаше все по-немощен. Уж се ободри, след като Бануин опита да го лекува, но беше за малко. Защо Орин се разболя изведнъж толкова зле? Изглежда като Руатан в последните му дни.