Среднощен сокол [bg]

Хвърли поглед към хората, които се разотиваха. Двама войници подкрепяха старица, чиито възпалени стави я бяха осакатили. Ворна въздъхна.

— Да чуя какво искате да ми кажете — не се стърпя Финигал.

— На изток от нас има Морски вълци. Идват към Трите потока.

— Какво?! Не е възможно!

— Вярно е, Финигал. Те са поне двеста, може би и повече. Ще бъдат тук след три дни.

Младежът се загледа на изток все едно очакваше да види как нашествениците се показват на далечните хълмове.

— Двеста?… — прошепна той. — Сигурна ли сте?

— Да.

— Но защо идват тук? Има села по-близо до морето.

— Не знам. Знам само, че идват. Трябва да съберем хората и да се изтеглим на запад към Нарианската гора. Разбойниците имат толкова храна, колкото могат да носят. Няма да им стигне да ни преследват дълго.

Финигал се обърна към Трите потока.

— Имаме шейсет каруци. С тях не можем да превозим всички бежанци и жители на селото. До Нариан са… колко… двайсетина мили. Времето омеква, но земята още е замръзнала. Няма да се доберем дотам за един ден, значи ще нощуваме на открито. А и когато навлезем в гората, къде ще подслоним старците и малките деца? Боговете да са ни на помощ, госпожо — мнозина ще умрат от студ.

— Още повече ще умрат, ако останем тук — тросна се Ворна. — Трябва да вървим към стопанството на Бейн. Той има няколко къщи и други постройки, а в гората има поляни на завет.

— Има и горяни — напомни Финигал. — Главорези, свикнали да отнемат всичко от по-слабите.

— Това също го има — съгласи се Ворна.

Финигал мълчеше и тя знаеше, че пресмята времето конник да стигне до Старите дъбове, да повика подкрепления и да се върне с тях. Повече от седмица. И то ако има подкрепления — кралят с основната войска бе потеглил към Седемте върби срещу Шард и петнайсетте хиляди нашественици от варс. Финигал погледна и на изток. Неговият баща би трябвало да е на стотина мили на юг, готвеше се да брани земите от армията на Каменград. Стомахът му се сви от страх, облизваше си устните неспокойно.

— Не ми харесва какъв избор имаме — каза тихо. — Ако тръгнем, някои ще умрат от студ, а разбойниците ще съсипят Трите потока. Ако останем, ще бъдат избити онези, които съм се заклел да защитя.

Ворна виждаше терзанието в очите му.

— Финигал, разбирам колко ти е трудно. За пръв път си командир и имаш нужда от неизчерпаема сила. Имаш тази сила. Знам.

Той се усмихна на похвалата, но лицето му беше бледо и изопнато.

— Мисля, че е време да свикаме старейшините.

След час трийсетимата избрани старейшини се събраха в Голямата къща, построена от Брефар. Слушаха стъписано Финигал, който обясни, че е получил вест за голям отряд на Морските разбойници, който идва от изток. Но щом каза, че трябва да избягат от селото, стана шумно. Пръв възрази ковачът Нанкумал.

— Ако са на шейсет мили оттук, защо мислиш, че идват към нас?

Финигал стрелна с поглед седящата отзад Ворна.

— Убеден съм — каза накрая, — че тук сме изложени на голяма опасност. Доколкото знам, тяхното намерение е да опустошат селото.