Среднощен сокол [bg]

Ударите на сърцето му се ускориха и той вдиша рязко. Колко път им оставаше на разбойниците до селото? Два дена? Три? Шейсет мили ли бяха, или по-малко? Изтръпна от страх.

Гледката в обръча се промени отново и той се озова над селото. Стотици хора се бяха струпали на хълма, спускаха в дълбок гроб труп, увит и вързан в одеяло. Позна повечето хора. Там беше дядо му — ковачът Нанкумал, стоеше до дъщеря си Гуидия. Зърна кожаря Неруман, дърваря Адлин. Навъсена жена застана до гроба и хвърли в него шепа пръст. До нея тъмнокоса по-млада жена закри лицето си с длани и се разплака, в роклята ѝ се бе вкопчило малко русо момче. Наблизо имаше двайсетина войници с ризниците и шлемовете на Железните вълци на Конавар. Малко встрани от гъмжилото стоеше Ворна, загърнала се с тъмен шал, вятърът рошеше посребрената ѝ коса.

Образът ѝ се уголеми бавно, сякаш Бейн се спускаше към нея.

— Ворна! — извика ѝ той.

Тя се обърна сепнато и го погледна право в очите. Чу гласа ѝ да отеква в ума му, но устните ѝ не мърдаха.

— Бейн! Къде си?

— В гората до моето стопанство.

— Как правиш това?

— Не знам, Ворна. Гарванът на Моригу е тук. Но това не е важно точно сега. Чуй ме — голям отряд Морски вълци е тръгнал към Трите потока от изток. Според мен са на три дни път от вас, но може и да подранят. Колко войници имате при вас?

— Двайсет. Предвожда ги Финигал, син на Фялок.

— Двайсет не стигат — онези са поне десеторно повече. Трябва да убедиш хората да се махнат от селото и да тръгнат на запад към моето стопанство и гората Нариан. Натоварете колкото може повече храна на каруците, а останалото изгорете. Не оставяйте нищо за разбойниците. Ще дойда при вас колкото мога по-скоро. Можеш ли да направиш това? Ще ги убедиш ли?

— Няма да ме послушат всички. Бежанците са поне хиляда и сто, мнозина от тях са старци или жени с малки деца. Без доказателства, че идват разбойници, някои ще предпочетат да останат на топло, вместо да рискуват в гората, където още има преспи. Ще направя каквото мога.

Видението избледня. Пръстенът от мъгла се разпръсна. Гарванът изграчи, размаха криле и полетя над дърветата.

Младият боец тръгна обратно към къщата. Събуди Гриф и му нареди да намери Уик в гората и да доведе него и останалите мъже в стопанството.

— Защо пък ще поискат да дойдат? — попита съненият Гриф.

— Кажи на Уик, че за всеки ще има злато. Той ще дойде. Но нека да са готови за битка.