Трескав блян [bg]

Абнър Марш виждаше страха й. Внезапно тя вече не изглеждаше като една от тях. Беше просто жена, човешка жена, молеща за помощ.

- Нека дойде, Джошуа.

- Облечи се тогава - каза Йорк. - Побързай. Облечи някои от дрехите на господин Фрам. По-плътни са от твоите и ще покрият повече от кожата ти.

- Да - съгласи се Валерй.

Тя свали нощницата и откри слабото си бледо тяло с висока, пълна гръд и силни крака. Извади от шкафа една от ризите на Фрам и я облече. След около минута беше готова: панталони, ботуши, жилетка, палто и бомбе. Всички дрехи й бяха широки, но въобще не затрудняваха движенията й.

- Хайде - възкликна Марш.

Били и Тоби носеха Фрам заедно. Лоцманът все още беше в безсъзнание и ботушите му се влачеха по палубата, докато бързаха към стълбището. Марш вървеше точно след тях с ръка на ножа, който бе втъкнал в колана си. Острието оставаше скрито под палтото му. Последни бяха Валери и Джошуа. Салонът бе пълен с пътници. Няколко от тях ги загледаха любопитно, но никой не продума. На основната палуба трябваше да прескачат заспалите на земята докери. Марш не разпозна никого. Когато стигнаха до лодката, няколко души се приближиха към тях.

- Къде отивате? - попита единият.

- Не е ваша работа - каза Киселия Били. - Ще водим Фрам на лекар. Май не е много добре. Вземете ни помогнете да го качим в лодката.

Един от мъжете се поколеба, загледан във Валери и Джошуа. Изглежда ги виждаше за първи път през деня.

- Жулиж знае ли за това? - попита той.

Другите надничаха от всички кътчета на палубата. Марш стисна ножа, готов да пререже проклетото гърло на Киселия Били, ако каже нещо неуместно.

- Сметка ли ми държиш, Тим? - попита студено Били. - По-добре си спомни какво се случи с Джордж Алигатора. Ся си размърдай задника и прави каквото ти казвам!

Тим се сепна и побърза да се подчини. Още трима му се притекоха на помощ и почти мигновено измервателната лодка вече беше спусната. След това поставиха Карл Фрам вътре. Джошуа помогна на Валери да се прехвърли, а Тоби скочи след тях. Палубата вече бе пълна с любопитни моряци. Абнър Марш се приближи до Киселия Били.

- Добре се справяш засега - прошепна му той. - Скачай в лодката.

Типтън го изгледа.

- Каза, че ще ме пуснеш.

- Излъгах - призна Марш. - Оставаш с нас, докато не се отдалечим.

Киселия Били пристъпи назад.

- Не. Просто ще ме убиете - кресна той. - Спрете ги! Принудиха ме, искат да избягат, спрете ги!

Типтън бързо се отдалечи от Марш. Капитанът изруга и извади ножа, но вече беше твърде късно. Всички докери и моряци пристъпваха напред. Двама имаха ножове.

- Убийте го! - викаше Киселия Били. - Доведете Жулиж, доведете помощ избийте ги!

Марш сграбчи въжето, което задържаше лодката към парахода, и го отряза. След това хвърли ножа към зяпналата уста на Били, но ударът не бе достатъчно добър и Типтън успя да го избегне. Някой хвана Марш за палтото, но той го зашлеви през лицето и го отхвърли назад.