![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
- Не, Абнър. Една смърт е достатъчна.
Марш чу и двамата и натисна с острието точно толкова, колкото да пробие ризата на Типтън. Потече тънка струйка кръв.
- Това харесва ли ти? - попита капитанът. По челото на Били изби пот. - Обичаш ти да държиш ножа, нали?
Били опита да отвърне, но само изхриптя. Марш дръпна ножа от гърлото му и го остави да говори.
- Не ме убивай! - каза Били. Гласът му беше слаб и писклив. - Не го правя Ева, Жулиж ме кара. Ще ме убие, ако не изпълнявам!
- Копелето уби стария Космат Майк и също Уайти - намеси се Тоби, - и сума други. Един изгори в пещта. Бедният клетник крещя дълго време. Ка’а ми, че пак съм роб, капитан Марш. Като му показах документите за свобода, ги скъса и изгори. Разпорете го, капитане.
- Лъ ’е! Проклети негърски лъжи!
- Абнър - каза Джошуа, - остави го. Държиш оръжието му. Така е безобиден. Ако го убиещ значи си като него. Може да ни е от полза, ако някой ни срещне. Трябва да стигнем до лодката и да избягаме.
- Лодката - повтори след него Абнър. - Да върви по дяволите. Вземам си парахода обратно - той се усмихна на Типтън. - Струва ми се, че Били може да ни отведе до каютата на Жулиж.
Били преглътна шумно. Марш почувства как адамовата му ябълка подскочи.
- Ако нападнеш Жулиж, си свършен - каза Джошуа. - Няма да ти помогна. - Марш извърна лице към Йорк и го изгледа с изумление.
- Дори след всичко, което стори?
Ненадейно Джошуа бе придобил изключително уморен и немощен вид.
- Не мога - промълви той. - Твърде силен е, Абнър. Той е кръвник, повелява ми. Дори само това, което правя в момента, е нечувано в историята на моя народ. Той ме победи с волята си няколко пъти. Принуждаваше ме да го храня с кръвта си. Всяка проява на покорство ме прави... по-слаб. Негов роб. Абнър, моля те, разбери ме. Не мога да го направя. Ще ме погледне с онези очи и още преди да разбера какво става, ще бъда негов. Тогава по-скоро ще убия теб, а не Жулиж.
- Тогава ще го направим с Тоби - каза Марш.
- Абнър, нямате шанс. Послушай ме. Можем да избягаме. Можем да избягаме сега. Поех голям риск, за да те измъкна. Не го пропилявай.
Марш погледна към безпомощния Били и помисли. Може би Джошуа беше прав. Освен това пушката му я нямаше. Как щяха да наранят Жулиж? Ножовете и сатърите нямаше да помогнат, а Марш не искаше да разчита на ръкопашните си умения.
- Тръгваме тогава - каза той накрая, - но първо ще го убия.
- Не - изхленчи Киселия Били. - Пусни ме, ще ви помогна - белязаното му от шарка лице се обливаше в пот. - Лесно ти е на теб с тоя скъп параход и всичко останало. Аз никога не съм имал избор, нищо не съм имал, нито семейство, нито пари, винаги съм правил, каквото ми кажат.
- Не само ти си израснал в бедност - каза Марш - Това не е извинение. Сам си извратил проклетия си мозък. - Ръцете на Абнър трепереха, толкова много искаше да забие ножа, че сам изпитваше болка, но по някаква причина не можеше да го направи, не и по този начин. -Върви по дяволите - измърмори той с нежелание, отмести лакът от гърлото на Били и отстъпи. Типтън се свлече на колене. - Хайде, води ни към лодката.
Тоби въздъхна с отвращение и Киселия Били го изгледа притеснено.
- Дръжте проклетия негърски готвач далеч от мен! И него, и сатъра!
- Скачай на проклетите си крака - нареди Марш и погледна към Джошуа, който държеше ръка на челото си. - Добре ли си?
- Слънцето - каза Йорк с тревога. - Трябва да сме бързи.
- Другите - каза Марш. - Карл Фрам? Жив ли е?
Джошуа кимна.
- Да, другите - също, но не можем да вземем всички. Нямаме време. Вече изгубихме достатъчно.
Абнър се намръщи.
- Може би е така, но не мога да тръгна без господин Фрам. Само вие двамата можете да управлявате параход. Ако го вземем, ще заседнат тук, докато не решим да се върнем.
Джошуа кимна отново.
- Пазят го. Били, къде е Фрам?
Типтън се изправи с мъка.
- Валери - каза той и Марш си спомни за бледия силует и теменужените очи, подканящи го да пристъпи в тъмата.
- Добре - каза Йорк. - Бързо.
Продължиха нататък. Марш не откъсваше поглед от Киселия Били. Тоби прибра оръжията си. Каютата на Фрам беше на тексаската, но от другата страна на кораба. Завесите на прозореца бяха дръпнати, а вратата - заключена. Джошуа разби ключалката с един удар на силната си бледа ръка и отвори. Марш влезе след него, изблъсквайки Типтън пред себе си. Фрам беше напълно облечен и лежеше по очи в леглото си, съвсем забравил за света. До него седеше блед силует, който ги изгледа сърдито.