Искрено ваш Шурик [bg]

— Валерия беше наша сестра, нека го кажем така, и сме дошли да се простим с нея, да отслужим меса тук. Плаши ли ви това? Може да не присъствате, а може и да присъствате. Както желаете. Но ви моля да не говорите за това пред други хора.

— Може ли да присъствам? Ако не ви пречи, само че аз не съм католичка, рускиня съм… — Соня дори се изпоти от вълнение.

— Не виждам пречка — кимна падрето и отново зарови в пътната си чанта.

— Хайде първо да направя чай. Има всякаква храна… Хладилникът на Валерия винаги е пълен — предложи Шурик.

— Ще ядем после. Първо ще отслужим месата — и падрето извади от сака бял халат с качулка, препаса се с тънко въженце и сложи на врата си тясна златиста лента. Това бяха одеждите на доминиканец — хабит и стола. Жените си сложиха на главата някакви шапчици с бели отгъви. И само за миг от обикновени хора с вид на селяни всички се превърнаха в особени, значителни, и акцентът им вече говореше за факта, че са пристигнали не от провинциална Литва, а, напротив, от някакъв небесен свят и говорят на руски сякаш отвисоко, със снизхождение към тукашната бедност… — Ето това шкафче ще ни свърши работа. Свалете всичко от него.

Шурик се разбърза да свали всички играчки на Валерия, като ги премести на перваза. Падрето хвърли бърз поглед, извади от купчинката шишенца кокаленото разпятие, взе го в ръка и го доближи до прозореца: то имаше странен розов оттенък и особено розовееха краката на Спасителя. Той не се досети, че това е от червило.

Спуснаха завесите, заключиха вратата и запалиха свещи. На нощното шкафче останаха разпятието, една чаша и една стъклена чинийка.

— Salvator mundi, salva nos! — произнесе брат Доменик и това не беше литовски език, на който вече от десет години беше разрешено да се служи.

Беше латински — Шурик веднага позна мощните му корени, но докато се радваше на лесното разпознаване със странното чувство, че трябва само малко да се напрегне и всички думи, до последната, ще му разкрият смисъла си, се чу тихо пеене — не женско или мъжко, а определено ангелско. Розовобузи, с шапчици и дълги поли, изпод които се подаваха дебели крака с груби обуща, грозноватите възрастни жени запяха:

— Libere me Domini de morte efernae…

Смисълът на думите наистина му се разкри — Господ освобождаваше от смъртта. Не беше ясно как именно го прави, но Шурик пределно ясно схвана, че смъртта съществува само за живите, а за мъртвите, прекрачили този праг, вече я няма. И няма страдание, няма болест, няма рани. И където и да се намира сега тази сърцевинна част от Валерия — радостна и лека, тя се движи без патерици, най-вероятно танцува с тънките си нозе — нито шевове, нито отоци… а може би лети или плува, и би било добре да е точно така. И той може и да не вярваше в това — та нали Шурик никога изобщо не беше мислил какво става после, след смъртта, — но тихото пеене на двете възрастни литовки и слабичкият баритон на румения старец със зле изработената изкуствена челюст убеждаваха Шурик, че щом ги има това пеене и пълните с неявен смисъл латински думи, то и Валерия се е освободила от патериците, железните пирони в костите, грубите шевове и от цялото си натежало, отпуснато тяло, от което се бе стеснявала през последните години…