Искрено ваш Шурик [bg]

— В тази стая при мен са лежали и Светослав Рихтер, и Аркадий Райкин, а ти проявяваш капризи!

Валерия се съгласи: предложението беше всъщност разкошно, а тя обичаше разкоша. Освен това и Рихтер, и Райкин не бяха какви да е хора, не биха отишли на лошо място…

Тя се приготвя за болницата цели три дни, както едно време за курорт: прислужницата Надюша занесе на химическо чистене кимоното, избели вълнените къси чорапи, изпра и изопна върху рамка тънкия шал на дупки. В една кутийка Валерия събра козметиката, в друга — лекарствата, Шурик подреди книгите на купчинки според списъка, който Валерия дълго и сериозно обмисля. Той трябваше дори да отиде до библиотеката за чуждестранна литература и да вземе от там американски криминални романи на полски език и някакви предвоенни полски стихове, които Валерия си беше намислила да преведе още на младини.

През тези дни Шурик се опитваше с помощта на наемни механици да поправи запорожеца, който вече две години кротко ръждясваше на двора, но резултатът не беше задоволителен: колата палеше, пръхтеше, но не помръдваше от мястото си…

В поредния понеделник Шурик свали и натовари на такси първо двата кашона с необходимите за удобството и разкоша предмети, а после и самата Валерия.

В приемната на болницата я очакваха, веднага я качиха на количка и я закараха в отделението, а Шурик, обут с болнични чехли, които се изхлузваха от краката му, вървеше след нея. Всички правила бяха толкова явно и дори демонстративно нарушени, че сестричките си шепнеха: коя ли е тази? Съпруга или майка на някого?… Никой не можеше да отговори на този въпрос: знаеше се само, че се е обадил лично Трофимов и е помолил да не се формализират…

Валерия се настани на високото легло, след като по нейно желание го обърнаха така, че да гледа към прозореца: навън се пробуждаше след зимата стар парк.

— Виж, Шурик, каква гледка. Дори няма да ми се тръгва от тук…

Шурик премести нощното шкафче до дясната й ръка и постави върху него двете кутийки, за да можеше тя да подреди своите флакончета и бурканчета, целуна я по бузата и обеща да дойде вечерта. Веднага му издадоха постоянен пропуск — името на Трофимов самичко действаше не по-зле от пропуск.

— И, моля те, не ми носи нищо, докато не те помоля — извика след него Валерия.

Шурик се извърна:

— Защо не сок или минерална вода?

— Добре де, минерална — съгласи се Валерия.

Всеки понеделник в отделението се провеждаше оперативка, най-малко час и половина продължаваше визитацията, така че вратата се отвори чак след дванайсет часа и стаята се изпълни с множество бели престилки. Някои лекари останаха в коридора.

— Ето, колеги, това е Валерия Адамовна, моя стара приятелка. Валерия Адамовна, запознайте се с моята колежка Татяна Евгениевна Колобова, работим заедно от двайсет и пет години. Тя е ваш лекуващ лекар… Така, ще направим пълни изследвания, а после ще решим с какво можем да помогнем… — Генадий Иванович говореше с важен тон, а накрая се наведе над Валерия и й намигна. И скуката, която я бе обзела от тези медицински формалности, веднага се разсея и при второто вглеждане Татяна Евгениевна й се видя симпатична, макар при първото да беше същински пор…