Искрено ваш Шурик [bg]

Шурик съчувствено слушаше приятеля си, но не можеше да схване добре същината на представената му драма: защо едната любов трябва да пречи на другата? Ала е толкова мила, грижовна, а малката Катя е истинска прелест… Е, появила се е в живота му и някаква химичка, значи животът трябва да се организира така, че едното да не пречи на другото. На кого са потрябвали тези глупави терзания?

— Разбираш ли, Шурик, тя дори не е по мой вкус — развиваше мисълта си Женя.

— Коя? — не разбра Шурик. — По чий вкус?

— Абе искам да кажа, че Ала изобщо не е по моя вкус. Аз винаги съм харесвал едри момичета, със спортни фигури. Нещо като Стовба, а Ала с нейния задник и къдрички…

— Женя, какви ги приказваш? — смая се Шурик. — За какъв вкус изобщо ми говориш?

— Ами разбираш ли, всеки човек си има определен секстип. Да речем, някой харесва пълни блондинки или обратното — слаби брюнетки. В нашата лаборатория има един, чиято първа жена е била бурятка, а втората — корейка. Тегли го към източен тип жени — обясни Женя простата си теория.

Добродушният Шурик изведнъж се ядоса:

— Женя! Ти да не си полудял? Просто дърдориш абсолютни глупости. Когато се влюби в Алка, дори не беше чувал за никакъв секстип, нали? Влюби се, ожени се, роди ви се дете. И не щеш ли, измисли си някакъв секстип! Добре, хванал си се с някаква жена, чукайте се без да вдигате много шум, какво ти е виновна Алка? Хайде де, голяма работа — преспал си с една, после с друга. Жал ми е за Ала, тормози се… Какво е виновна тя, че сега си измислил някакъв секстип?

Женя само се мръщеше и разочаровано клатеше глава:

— Ама ти, Шурик, просто нищо не разбираш. Аз не само че не мога да спя с нея, но дори не мога и да разговарям. Каквото и да изрече, все е тъпо. Просто нищо и никакво. Не я обичам — и толкоз. Обичам друга жена. А с Алка от всяко положение ще се разведа. Няма да живея с нея. Ще те запозная с Ина Василиевна и тогава ще разбереш всичко.

Женя наля останалото вино в чашите. Изпи своята. Шурик — също.

— Да вземем ли още? — попита Женя.

Виното беше свършило, а разговорът — не.

— Добре — съгласи се Шурик.

Старият келнер с кисела физиономия им донесе още една бутилка „Саперави“.

— Добре си си ти, Шурик — имаш цяла дузина любовници и не обичаш никоя от тях. Все ти е едно. А аз просто не мога така — обясни своята интересна особеност Женя.

Шурик се натъжи.

— И мама казва, че съм циничен. Сигурно наистина съм циничен. Само че ми е жал за твоята Алочка…

— Ами съжалявай я — тръсна глава Женя. — На нея само това й дай — да я съжаляват. Самата мирова скръб, за най-дребното нещо се разревава… Разбираш ли, Шурик, Ина Василиевна е човек, когото просто е невъзможно да съжаляваш. Самата Ина може да съжалява всекиго.