Последната императрица [bg]

Рандъл я прегърна през раменете. Чуваше тъгата й и усещаше лекото повдигане на гърдите й, но това събуди повече влечението му към нея, отколкото някоя друга емоционална струна.

Цъ Си се обърна в обятията му като змиорка, въртяща се в ръцете на рибар.

— Трябва да има нещо, което да направим, нали?

Рандъл се взираше в красивото й тъжно лице и усети как куражът му се засилва.

— Рискуваме много, ако реагираме на придвижването на червените дяволи към Юан Мин Юан.

Цъ Си облегна глава в копринената му туника, като в същото време го прегърна през кръста.

— Ти си герой, който знае много за бъдещето. Сигурна съм, че можеш да ги спреш. Червените дяволи се страхуват от теб. Страхуват се от силата ти.

— Не можем да си позволим още една загуба на бойното поле. Това със сигурност ще оголи напълно Забранения град.

Цъ Си разкопча колана на Рандъл и плъзна длани по кожата му. В отговор той неволно изстена.

— Трябва да защитим Юан Мин Юан — прошепна тя.

Рандъл осъзна, че има само една възможност. Щеше да се наложи да препусне към Летния дворец сам и да пристигне преди основните сили на съюзниците.

Цъ Си разтвори дрехата му и устните й докоснаха голите му гърди.

— Ще направя всичко, за да го спася. Всичко — тихо рече тя.

Ако искаше да успее да спре лорд Елгин, Рандъл трябваше да отправи предупреждение, оплискано в кръв — в края на краищата, това бе единственото, което червените дяволи наистина разбираха. Цъ Си прокара език по голата кожа на корема му и от Рандъл отново се изтръгна неволен стон.

— Мога да спася Летния дворец — каза той, като дишаше на пресекулки.

Цъ Си обхвана с длани задника му.

— Зная, че можеш — отвърна тя. — Но ще бъдеш ли в безопасност? Не искам да те излагам на риск.

— Нищо няма да ми се случи — отвърна той.

Цъ Си се отпусна на колене пред огъня и свали панталоните на Рандъл, които се свлякоха на пода. Дланите й се плъзнаха по голите му бедра. Тя вдигна глава и го погледна за момент.

— Имаш много неща, за които да се бориш — рече тя. — Удоволствието, което ще ти дам сега, е само смътна представа за невъобразимото блаженство, до което ще те докарвам от тук нататък, ако успееш да спасиш най-любимото ми място на света.