Последната императрица [bg]

Г. М. дръпна Уилсън три стъпки настрани и се обърна към Рандъл.

— Ще ви дам един съвет, млади момко, стига да позволите.

Сърцето на Уилсън се разтуптя, докато чакаше следващите думи на стареца.

— Никога не забравяйте, че тази мисия може да продължи само ако имате моята подкрепа — каза Г. М. — Двамата с Джаспър ви избрахме за мисия Ездра, но лоялността ви трябва да бъде изцяло към мен, господин Чен. Има нещо, което трябва да направите за мен в миналото — и то не подлежи на обсъждане. Аз командвам и ще бъдете така добър да го запомните. — Г. М. направи пауза. — Трябва да слушате Уилсън през цялото време и да правите онова, което ви казва. Разбирате ли?

— Да, Г. М. — отвърна Рандъл.

— Господин Даулинг, моля да дойдете при мен следващия вторник. Тогава ще обсъдим нашите планове. — Бионичните шини на Г. М. засъскаха, когато той се раздвижи. — Виждам, че сте поставили на първо място моите интереси, господин Даулинг, за което съм ви много признателен. Днес бе един много показателен ден.

Той тръгна към огромните врати на хангара и Минерва незабавно изтича обратно вътре и го изведе на дъжда, като го пазеше с чадъра си.

Докато двамата изчезваха в пороя, Уилсън бе залят от вълна на облекчение. Беше успял да попречи на Г. М. да каже на Рандъл за еликсира на живота и така бе предотвратил потенциална катастрофа.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — рече Рандъл. — Защото цялото това шепнене помежду ви никак не ме кара да се чувствам удобно.

— Няма за какво да се безпокоиш — с безизразна физиономия отвърна Уилсън. — Ако беше на моето място, щеше да постъпиш по същия начин.

— И каква е голямата тайна? — поинтересува се Рандъл.

— Сега не му е времето да я обсъждаме — отговори Уилсън. — Но ти обещавам едно. Ще ти кажа всичко, което е нужно да знаеш, за да изпълниш мисията. Всичко. И няма да добавя нищо, което не е абсолютно задължително за успеха ти.

— Да не искаш да кажеш, че ще филтрираш информацията, която получавам?

— Някои неща само ще те разсеят.

— Г. М. явно иска да направя нещо за него.

— Рандъл, само след три дни ще бъдеш пратен в миналото на мисия, изложена в свитъците от Мъртво море — документи, написани от самите архитекти на вселената. Те са онези, които преценяват какво трябва да знаеш, и аз им вярвам безусловно. Информацията, която ти е нужна, са точките от мисията, всички до последната.

— Ами какво…

— Престани, Рандъл. Едно от основните предимства на моята мисия и една от причините за успеха ми беше, че нямах време да се разсейвам.

— Не обичам да ме държат на тъмно — промърмори Рандъл.

— Трябва да ми се довериш — заяви Уилсън. — Г. М. го каза.

Уилсън отново огледа повредения връх на крилото.