![Последната императрица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/9/poslednata-imperatrica-bg-download.jpg)
Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
— Ще ограбим всички богатства на Летния дворец — извика лорд Елгин. — Ще вземем всичко! И всеки войник ще получи своя дял.
Тържествуващ рев погълна лагера.
— Това е моментът, когато Втората опиумна война ще се изплати! — изрева лорд Елгин. — В името на кралицата и страната, Летният дворец трябва да изгори. Генерал Нейпиър, сър Хоуп, подгответе хората си.
39.
Пекин, Китай
Забраненият град
Дворецът на съсредоточената красота
8 октомври 1860 г.
19:00 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 219
Внимателно подредените дърва горяха буйно в откритото огнище и пламъците скачаха нагоре, мъчейки се да достигнат железния комин. Танцуващият огън излъчваше силна топлина и в същото време хвърляше златни отблясъци по всички стени и колони на огромната къща.
Докато чакаше сам в спалнята на Цъ Си, Рандъл крачеше напред-назад по полирания под. Императрицата го беше извикала преди половин час, а още я нямаше никаква. Решението й да се срещне с него точно тук го изпълваше с опасения.
Само след четири дни той щеше най-сетне да се махне от това място и присъствието му тук щеше да бъде забравено завинаги сред гордостта и избледняващите спомени на победители и победени. Историята нямаше да каже нито думичка за съществуването на Рандъл Чен. Лорд Елгин и Хари Паркс щяха да бъдат запомнени като най-големите нашественици на всички времена, а Цъ Си щеше завинаги да остане като жената, успяла сама да спаси Средното царство от самоунищожение. Единствено Надзирателят щеше да знае пълната истина за случилото се в действителност. Рандъл се запита дали ще продължи да скърби за незнайния брой хора, изгубили живота си поради знанието, което беше донесъл от бъдещето, но се съмняваше. Историята беше жестока — винаги е била и винаги щеше да бъде. Ако не беше неговата намеса, тактиката, която така внимателно бе приложил в полза на съюзниците, щеше със сигурност да се преобразува в нещо друго. Предимството щеше да се насочи като поток в някаква друга посока, която щеше да бъде също толкова брутална и ужасна.
Рандъл отиде до леглото на Цъ Си, наведе се и вдиша аромата на една от извезаните възглавници. Коленете му моментално омекнаха, уханието го върна към спомена за голото й тяло и усещането, което изпита, когато косата й докосваше лицето и гърдите му. Той затвори очи и въздъхна.
По-рано същия ден Хари Паркс и хората му си получиха конете и оръжията и бяха изпратени от Пекин с огромна почетна стража, която ги ескортира до външните стени — всички татарски войници и конници, най-малко 3000 души. Цъ Си беше решила последният спомен на Хари Паркс при напускането на града да бъде за храбрата и сплотена войска, разположена вътре. А не за победена държава, оставена на милостта на червените дяволи.
Рандъл прие стратегията й и макар това да не бе включено в бележките на мисията, се съгласи. Много събития се бяха отклонили от първоначалния план, но в по-голямата си част всичко вървеше в правилната посока, както и трябваше. Рандъл си спомни последния си разговор с Хари Паркс в присъствието на измършавелия Хенри Лох.
— Свободни сте да се върнете при лорд Елгин — каза Рандъл, докато ги водеше към вратата. — Задържането ви бе най-злощастното събитие в тази война.
— Благодаря ви за помощта около освобождаването ни — отвърна Хари.
— Моята роля в това е съвсем малка, така че не е нужно да ми благодарите. Хората ви чакат отвън, конете са оседлани и готови. Със съжаление трябва да ви кажа, че телата на мъртвите, общо тринайсет души, са положени в прости ковчези и натоварени на каруца, за да бъдат изпратени с вас. Уви, тленните останки на двама от хората ви така и не бяха открити. От името на Цин се извинявам за безсмислената им гибел. Те умряха преди много дни и телата им са били посипани с негасена вар, за да не се допусне зараза, но гледката е много неприятна. — Рандъл посочи към вратата. — Искрено се надявам вие и лорд Елгин да погледнете отвъд участта им към светлото бъдеще на отношенията между Цин и Запада. — Той замълча за момент. — Ако ли не, трябва да обмислите внимателно възможностите си и не се съмнявайте, че ще следя събитията твърдо от страната на Цин, за да съм сигурен, че ще изпълните своята част от сделката.