Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Фондация и Земя
Фондация и Земя - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фондация и Земя

Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:

Това е краят, финалният акорд на легендарната сага, обезсмъртила не само своя автор, но и цяла плеяда герои. Голан Тривайз и Янов Пелорат, заедно с геянката Блис, продължават търсенето на Земята. Достигнали след множество перипетии „първичната планета“, пътешествениците разбират, че опасенията им, породени от митовете за нея, са се оказали основателни. Ала на добре познатия ни земен спътник ги посреща със зашеметяващо предложение двеставековният робот Данил Оливо…
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 181
Перейти на страницу:

По време на лекцията Тривайз бе полуотворил уста и след като Пелорат приключи, му трябваха няколко мига, за да я затвори.

— Е, как така аз не се сетих за това? — промълви съветникът.

— Опитах се да ти кажа, още докато бяхме на Мелпомения.

— Сигурен съм, че си се опитал. Извинявай, Янов, но без да го искам, съм отказал да ти изслушам. Факт е, че на мен изобщо не ми хрумна… — той смутено млъкна.

Историкът тихичко изхихика.

— Че аз бих могъл да ти съобщя нещо важно? Предполагам, в повечето случаи наистина не бих могъл, но сам виждаш — това беше от моята собствена област. Сигурен съм, че по принцип си абсолютно прав да не слушаш много-много какво ти говоря.

— В никакъв случай — възпротиви се Тривайз. — Не е така, Янов. Чувствам се като глупак и си го заслужавам. Пак ти се извинявам… а сега трябва да седна с компютъра!

Двамата влязоха в пилотското помещение и както винаги ученият с удивление и недоверчивост се загледа в отпуснатите върху плота ръце на Тривайз и превръщането на човека в едва ли не общ организъм с умната машина.

— Ще трябва да направя известни предположения — рече съветникът със странно безизразно поради връзката му с компютъра лице. — Както и да приема, че първото число е разстоянието в парсеци, а другите две са ъгли в радиани — едното, така да се каже, нагоре и надолу, а второто — надясно и наляво. Ще трябва да приема също, че в случая плюсът и минусът са ориентирани според галактическия стандарт и че точка нула-нула-нула отговаря на мелпоменското слънце.

— Звучи ми съвсем логично — заяви историкът.

— Така ли? Числата обаче могат да се подредят по шест различни начина, а знаците — по четири; разстоянията може да са в светлинни години, а не в парсеци; ъглите да са в градуси, а не в радиани. Ето ти дотук деветдесет и шест различни комбинации. Добави към това, че ако разстоянията са в светлинни години, не съм сигурен каква е дължината на използваната единица мярка. Добави и факта, че не зная какви условности са били възприети при измерването на ъглите — предполагам, в единия случай отчитането започва от мелпоменския екватор, но кой точно е бил нулевият им меридиан?

Пелорат се навъси.

— Обясняваш така, че звучи безнадеждно.

— Не е безнадеждно. В списъка са включени Аврора и Солария, а аз зная къде се намират те. Ще използвам координатите им и ще видя дали мога да ги локализирам. Ако попадна не където трябва, ще коригирам данните, докато не ми дадат правилното място, а от това ще разбера какви грешни предположения съм направил. Щом оправя мерника си, ще мога да потърся центъра на сферата.

— Няма ли да е трудно да решиш какво да предприемеш при толкова много възможности за промени?

— Моля? — попита Тривайз, когото работата все повече поглъщаше. Сетне, след като Пелорат повтори въпроса си, отговори:

— Е, най-вероятно е координатите да следват галактическия стандарт, а корекцията по неизвестен нулев меридиан не е толкова трудна. Тези системи за определяне на разни точки в пространството са разработени много отдавна и повечето астрономи са съвсем сигурни, че даже предшестват междузвездните пътувания. В някои отношения хората са ужасно консервативни и щом свикнат с определени цифрови условности, никога не ги променят. Струва ми се, че дори започват да ги смятат за природни закони. Което си е много хубаво, защото ако всеки свят приемаше свои собствени измерителни условности, дето на всичкото отгоре да се променят твърде често, научните стремления щяха да отслабнат, а защо не и да изчезнат напълно.

Очевидно докато говореше, той работеше, тъй като думите му излизаха от устата на пресекулки. И ето че промърмори:

— Сега… тихо.

Лицето му се покри с бръчки и стана необикновено съсредоточено. Чак след няколко минути Тривайз се облегна назад и пое дълбоко дъх. После възглухо рече:

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)