Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Бердичев стана умишлено бавно, здраво овладял собственото си негодувание.
— Генерал Толонен… Надявам се да имате основателна причина да нахлувате при мене по този начин.
Толонен не обърна никакво внимание на забележката му. Огледа стаята и влезе; мина покрай Муър, без да го погледне, и тръгна право към Бердичев. Промъкна се между двама от седящите мъже, надвеси се над бюрото и тресна с юмрук по него.
— Прекрасно знаеш защо съм тук, стенен гущер такъв!
Бердичев седна спокойно и събра длани.
— Има още много да се желае от маниерите ви, генерале. Ако бяхте проявили обичайната любезност да се обадите на моята секретарка, щях да ви определя среща днес следобед. Но сега… Е, бъдете сигурен, че ще докладвам за поведението ви в Комитета по въпросите на охраната към Камарата. Това е частен офис, генерале, и дори вие не можете да влизате тук без разрешение.
Толонен ядосано изпъна рамене, извади заповедта от джоба на туниката си и я хвърли на бюрото пред Бердичев.
— А сега обясни! Или ще дойда и ще изкарам проклетата истина от тебе, дори и ако се наложи да те удуша!
Бердичев вдигна малкия, приличен на карта документ, разгледа го и го хвърли обратно на масата пред Толонен.
— Значи, наистина имате право да бъдете тук. Но легалността не извинява лошото ви държание, генерале. Оплакването ми продължава да важи. Поведението ви е възмутително. Обидихте ме и открито ме заплашихте пред свидетели. Аз…
Толонен го сряза — наведе се над масата и изрева:
— Хсин фа цаи! Какво разбираш от маниери ти, хсияо джен такъв!
Бердичев за първи път настръхна. Обидата го бе засегнала, но вътрешно чувстваше и леко удовлетворение. Тактиката му бе нервирала генерала. Фактът, че се бе изпуснал на мандарин, разкриваше колко е разклатено емоционалното му равновесие.
Той се наведе напред, без да трепне, и срещна погледа на генерала.
— Щом като сте тук, най-добре ми кажете какво точно искате от мене. Аз съм зает човек — парвеню или не, човече или не. Аз си имам империя и я управлявам… — ако ме извините за израза.
Толонен се взира още миг в него с кръвнишки поглед, после отново изпъчи гърди.
— Освободи тези хора. Трябва да говоря с тебе насаме.
Бердичев погледна най-близкия до него мъж и кимна леко. Бавно и неохотно те започнаха да напускат стаята. Старшият му заместник Муър обаче остана на мястото си, вперил загрижен поглед в своя началник. Едва след като се приготви да тръгне, Бердичев го погледна.
— Пол… Моля те, остани. Бих искал и свидетел да присъства на казаното тук.
— Казах… — започна Толонен, ала Бердичев го прекъсна:
— Уверявам ви, генерале, че няма да кажа и дума, ако не присъства свидетел. Виждате ли, в тази стая няма нито камери, нито магнетофони. Много от казаното тук има секретен характер. Неща, които не бихме искали да стигнат до ушите на конкуренцията. Разбирате ли ме, генерале? Освен това вие ме заплашихте. Как иначе да се чувствам в безопасност, да съм сигурен, че правата ми няма да бъдат нарушени, освен ако не присъства някой от моите хора?
Толонен подсмръкна презрително.
— Права! Чудесно го каза — ти, който толкова малко уважаваш правата на другите!
Бердичев изцъка и сведе поглед.
— Отново ме обиждате, генерале. Може ли да ви попитам защо? Какво съм направил, че да ви накарам да ме обиждате по този начин?
— Знаеш много добре, да му се не види, какво си направил! И тия актьорски номера този път няма да ти спасят задника! Оплел си се до ушите, ши Бердичев! Говоря за убийството на Ли Хан Чин, а не за някакви си там маниери. Две от твоите инсталации се пряко замесени. А това означава, че ти си виновен. Ти, лично!
Бердичев свали очилата си и избърса стъклата, после погледна генерала.
— Предполагам, че имате предвид работата в Хамърфест.
Толонен се засмя, смаян от безочливостта му.
— Работата в Хамерфест… Да. Имам предвид твоето двуличие!
Бердичев се намръщи и се обърна към Муър:
— Моето двуличие? — Той погледна генерала и поклати тъжно глава. — И отново не ви разбирам, генерале. Не бях ли напълно открит с вас? Не ви ли дадох копия от всички документи, свързани и с инсталацията в Пунто Наталес, и с базата в Хамърфест? Да, наистина, ако не бяха моите хора, терористите биха погубили всичките ви войници, сред тях — и сина на Клаус Еберт…
— Терористи! Продължавате с вашите глупости! Знаеш прекалено добре, че никакви терористи не е имало!
— Можете ли да го докажете, генерале?