Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
— Чу ли ме какво казах?
— Да. Не можеш да му позволиш да го направи. Не — мисля, че имаш голям избор. Тя е прекалено опасна в комбинация с онази жена Трент, която още не е заловена. Дори и на този етап. — Той засвири още по-настойчиво, обзет от силното желание да завърши партитурата. — Но още съм озадачен как ли е успяла да я открие…
— Как можа да го кажеш? Тя е дете. Все още не се е възстановила. Ти знаеш, че няма представа за действителността оттогава. Как би могла да се ориентира още повече сега? Всичко е заради онази Трент. Тя си има някакъв начин…
— И двамата знаем с какви начини разполага тя. — Седжуик пак бе изпаднал в предишното състояние, раздразнението го бе принудило да спре, но не откъсваше поглед от клавишите. — И двамата с теб излязохме големи глупаци. — Нищо от изпълнението, което изискваше голяма вещина, нямаше в думите му; той пусна капака на пианото и вдигна очи. — Не че това има някакво значение, Антоне. Боя се, че Алисън не знае в какво да вярва сега. На кого да вярва. Стабилна или не, тя има информация, която може да се окаже много опасна. Госпожица Трент я превърна в пречка.
— Разбирам — каза Вотапек. — Преди тридесет години съсипахме живота й, а сега просто ще й го отнемем. Просто хей така. — Думите бяха произнесени от сломен мъж. — За това ли жадувахме през всички тия години?
— Жадувахме само да построим нещо, което има реален смисъл, което…
— О, стига, Лари! — Вотапек се изправи. — Тя е част от нас, причината, поради която започнахме всичко това най-вече. А сега…
— Причината, поради която ти си започнал всичко това.
— Тайг се бе появил на площадката на стълбището, което водеше към всекидневната. — Тя загуби нашето доверие.
— Казвам ви, че тя не знаеше…
— Това е несъществено — продължи Тайг. — Този проблем трябваше да бъде разрешен много отдавна.
— Разрешен! — Вотапек диво заклати глава. — Така ли говорим за хората си, за децата, които жертват…
— „Сантименталността е проява на слабост“ — цитира Тайг. — Колко пъти съм те чувал да го казваш? Е, дошло е времето да разбереш реалността на думите си, Антоне, а не да ги имаш само като някаква абстрактна теория, която да обслужва нечий педагогически похват в класната стая.
— Чудесно — отвърна Вотапек. — Знам също, че никой няма да й повярва и на нито една дума.
— Никой няма да има тази възможност — отвърна Тайг. — Лари, опитай се да обясниш това на нашия разяждан от угризения на съвестта приятел.
Седжуик междувременно се бе придвижил до бара с чаша сода в ръка.
— Знаеш, че е прав, Антоне — изрече той с примирителен тон. — Докато демонстрираше отдаване на каузата ни, тя представляваше отговорност, с която можехме да живеем. Бихме могли да разберем чувствата ти…
— Благодаря ви! — излая Вотапек, рязко се изправи и отиде до прозореца. — Благодаря ви много и на двамата за вашето снизхождение!
— Антоне — продължи Седжуик, — тя знае, кой е бил там. Знае за Пемброук, знае за децата, които успяхме да спасим от Темпстън. Тя видя всичко това и може да им даде информация за много неща, за които те даже и хабер си нямат. Макар и да не знаеше как се развиват нещата на новия етап, тя ни напомня, че нещата могат да приемат съвсем погрешен обрат. А сега тя е объркана. И вече не е сама. Ако по някаква причина госпожица Трент реши да я убеди да сподели информацията си със съответните институции, прекалено много връзки ще излязат наяве, без значение на източника им. Искаш ли да я прекараш през всичкия този ужас? Не можем да си го позволим, Антоне, и ти го знаеш много добре. Трент, Алисън…
— И сега нашият приятел от Вашингтон. — Един уморен глас, мълчал до този момент, прекъсна Седжуик. Сгушеният в ъгъла старец се размърда в креслото си; напрежението от последната седмица бе изписало дълбоки бръчки върху лицето му. Той поклати глава повече на себе си, отколкото на другите. — Страхувам се, че не можем да направим нищо друго. Той не ни оставя никакъв избор. — Старецът се изкашля. — Какво его. — Интонацията беше изпълнена единствено с разочарование. — Никога не е доволен да играе ролята си. Винаги иска повече, винаги е готов да преразглежда решенията. И сега тази глупост. Няма ли някога да разбере? — Старецът не очакваше отговор на въпроса си. — Нека бъде така. Намерих друг човек, с когото да го заменим. Трябва да действате бързо с него. Сега той може да бъде много опасен. Той ще е готов на всичко, само и само да запази живота си.
— Вземаме мерки по въпроса — отвърна Седжуик, който се обърна към Вотапек. — Знаете, че същото се отнася и за Алисън.